Така е изглеждал домът на Александър Стамболийски няколко години след смъртта му. Днес е трудно човек да повярва, че сградата е исторически паметник от национално значение от най-високата възможна категория. Обявен е за такъв още през далечната 1955 година.
Освен домът, тук се е помещавал и работният кабинет на тогавашния министър-председател. В него се е свиквал министерският съвет, в него се е решавала съдбата на България.
Около къщата, тогава облицована в мрамор, е имало цял музеен комплекс с автентични експонати. След 1989 година собствеността върху дома на Стамболийски, музея и прилежащата територия се прехвърля от Столичната община на Български земеделски народен съюз, който се счита за приемственик на политиката на Стамболийски.
На нас от Столична община ни го прехвърлят, за да се отърват от финансовите си ангажименти, смята Георги Пинчев, председател на БЗНС. Без пари нищо не става. Какво да направя. Да си продам собствената къща. Откъде пари, пита Георги Пинчев.
Къщата започва да се руши, а експонатите от изложбата и личните вещи на Стамболийски постепенно се разграбват.
По думите на Пинчев, партията многократно е сезирала Националния институт за паметници на културата, че музеят се руши, но оттам не предприели никакви мерки. Миналата година наследниците на Александър Стамболийски осъждат БЗНС да им върне собствеността на къщата-музей.
Година по-късно Министерството на културата все още не е получило официално становище кой стопанисва сградата. За първи път получават сигнал, че се руши едва мината година.
Работим предимно по сигнали, нямаме достатъчно човешки ресурс. Дори да се докаже кой е виновен за разрухата - БЗНС или наследниците на Стамболийски, максималната глоба, с която те могат да бъдат наказани за унищожаване на паметник на културата е 3 500 лева, обясни Георги Стоев, Министерство на културата.
