"ДАНС сочи заплахите, но коя колко е страшна?", пита от страници

те на "24 часа" Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията. Повод е публикуваната през миналата седмица "извадка" от доклада на ДАНС. В нея няма съотнасяне, няма пропорции. Има безкрайно изброяване, от което ни се завива свят. Целта на такъв доклад в крайна сметка би трябвало да е да се оценят щетите и заплахите. Да подредят кои са най-големите щети, най-големите рискове, кои са на второ място и т.н., за да могат хората, които вземат решения, да не работят по симпатия и интуиция. Но в "извадката" няма загатване, че тези неща са изяснени.

***
С оставката на заместник-кмета Минко Герджиков и отмяната на презонирането на града столичната управа понесе много звучен, но и напълно заслужен шамар, коментира "Сега". Край на времената, когато ГЕРБ в пълно нарушение на всякакви предизборни и следизборни обещания самодоволно увеличаваше данъци, като ги кръщаваше "презониране" (в София) или "връщане към старите нива" (осигурителната тежест). Това е хубавото на изборите, че с наближаването им политиците започват да усещат жега под краката си - не заради самите избори, а защото най-често нищо значително не са постигнали в периода преди тях. Стара истина е, че реформи се правят в началото на мандата, за да може до края на мандата да се усетят позитивните ефекти от тях. По някаква странна причина обаче тази проста истина по никакъв начин не може да влезе в главата на българския политик. Всъщност става обратното - реформи не се правят, а с течение на времето властта все повече заслепява политиците и ги отдалечава от избирателите.

***
"Червените шарани пак кълват", коментира "Сега". Според различните социологически агенции доверието в БСП в момента е към 16-17%, което надвишава с 2-3 пункта най-катастрофалния период (първите месеци от управлението на ГЕРБ). Намаляват избирателите, които не питаят симпатии към партията, увеличават се процентите на колебаещите се. БСП постепенно излиза от най-твърдото си ядро и са налице предпоставки рейтингът й плавно да расте следващите месеци. Червените симпатизанти бавно се повличат по стадната инерция, характеризираща се основно с липса на памет, склонност да се търси отчаяно надежда, на отборен принцип, която социолозите наричат "движение на махалото". Махалото всъщност е задвижвано от глупост и липса на памет.

Над половината българи - 56%, още нямат ясна идея кой да е следващият държавен глава. Това показва представително проучване на МБМД, представено в "24 часа". Ако можеха да решат еднолично кой да е следващият президент, 13,5% спонтанно сочат Бойко Борисов. Следва го Кристалина Георгиева с близо 10% номинации.
Третото място си делят Сергей Станишев и Меглена Кунева. Независимо от икономическата криза Борисов и ГЕРБ са далеч напред от политическите си опоненти. За партията на Борисов в средата на февруари биха дали вота си една трета от избирателите. Докато БСП би спечелила два пъти по-малко - около 15%.

***
Националният протест, организиран от БСП тази събота, ще е само началото на поредица от митинги и шествия, които трябва да обединят всички българи, недоволни от политиката на ГЕРБ, съобщава "Дума". Вече 20 месеца правителството експериментира с България и българите, а потърпевши от това са хора с различни политически убеждения, заяви лидерът на БСП Сергей Станишев на среща със столични социалисти. Протестите ни не трябва да бъдат еднодневки, правителството на ГЕРБ трябва да бъде подложено на постоянен обществен натиск, защото от диалог явно не разбира, отсече бившият премиер.

***
Децата ще имат право да завършват две гимназии едновременно, пише "Труд". Промяната е записана в проекта за концепция за училищното образование. Идеята е допълнително да бъдат изучавани чужд език, компютри или други предмети. Предвижда се още да има четири матури за абитуриентите. Учителите пък ще получат нова роля - на модератори в часовете. Те ще задават задачите и ще правят дискусии в часовете. А учениците сами ще учат и ще събират информация.
***
"Труд" коментира противоречивите и объркани български позиции по войната с режима на Кадафи. Ако България е приела, че престъпленията срещу човечеството и системното нарушаване на човешките права изискват активно международно противодействие, то най-малкото е задължена да декларира напълно искрено солидарност с такива действия. Ако пък смята, че случаят с Либия не е такъв, да заяви ясно своето несъгласие, без това да снема отговорността й да предложи други ефективни мерки за справяне със ситуацията. Но е напълно недопустимо за авторитета на страната ни висшите й държавници в рамките на три дни да заемат всички възможни позиции.

Липсва точен анализ какво печели и какво губи България от участието си в конфликта в Либия, констатира "Стандарт". На едната везна са българите, които работят в разпадащата се джамахирия, бг фирмите, които търпят огромни загуби в момента и 3-те милиона, които ще ни струва дипломатическото плаване на "Дръзки" в Средиземно море. Единствената ни стратегическа сделка в конфликта би могла да бъде "Дръзки" срещу Шенген". В смисъл, ако успеем да договорим подкрепата на Франция за влизането на страната ни в заветната зона за сигурност. Защото Саркози се превърна в една от най-големите ни бариери за скока в Шенген, натяквайки наляво и надясно, че няма да успеем да опазим
външната граница на ЕС, а ромите ни ще се превърнат в бреме за белите държави. Иначе не се вижда друга практическа полза от хвърлянето ни в окопа на и без това разколебаната коалиция с неясно командване и крайни цели.  

***
Делото за либийските мъчители е блокирано, обявява в интервю за "Стандарт" шефът на Софийската градска прокуратура Николай Кокинов. Разследването срещу мъчителите на българските медици в Либия е спряно и на този етап е невъзможно делото, което се води у нас, да бъде възобновено. В момента Либия е в ситуация на война и реално правосъдното министерство не работи. Делото у нас цели да установи кои са мъчителите на медиците. Има доказателства, че сънародниците ни са измъчвани, но трябва да се установи точно от кого. Кокинов отчита, че през изминалата година прокурорите са работили по-отговорно, два пъти повече споразумения с обвиняеми е сключила СГП. "Повече доказателства сме събирали, които са били толкова безпротиворечиви, че защитата се е съгласявала да сключи споразумения", обяснява Кокинов.

С ниски данъци не можем да привличаме инвеститори, е позицията на д-р Константин Тренчев, лидер на КТ "Подкрепа". В интервю за "Класа" той казва: "Когато се иска да се води притегателна данъчна политика, трябва предварително да се помисли дали парите ще стигнат и да се измислят другите източници да бъдат повече. Цялата философия на ниските данъци, каквито няма в развити западни демокрации, беше, че ще станем атрактивни и няма да се разминем от инвеститори. Но колкото да се оглеждаме и ослушваме, инвеститори няма, защото явно нещо друго ги прогонва. Инвеститорът иска предвидимост, стабилност, сигурност". А ситуацията в страната Тренчев обобщава така: няма попътен вятър за кораб, който не знае накъде е тръгнал.

Министърът на земеделието Мирослав Найденов ще подаде оставка, ако до 30 април не бъдат изплатени европейските и националните агросубсидии за единица площ (по 28 лв./дка) към всички изрядни получатели, пише "Труд". Това обяви премиерът Бойко Борисов след преговори с Асоциацията на зърнопроизводителите, които приключиха с подписване на споразумение. Под изрядни получатели се разбират фермери, които не са дължали данъци или осигуровки към 28 февруари т.г.

Министър Найденов да не си мисли, че ще му се размине, предупреждава в интервю за "Новинар" Радослав Христов, председател на Асоциацията на зърнопроизводителите. "Преговорите продължават, но аз нямам много големи очаквания и надежди, че между нас и земеделския министър Мирослав Найденов е възможно някакво споразумение. От юни м.г. досега минаха девет месеца, без това правителство да изпълни нито един от поетите към нас ангажименти", посочва той. И допълва: "Ние не случайно искаме оставката на министър Мирослав Найденов. За нас той е виновникът и като министър на земеделието и храните не си върши добре работата".  

Вчера Съюзът на товарните превозвачи предложи цените на бензина, дизела и пропан-бутана да се променят по-рядко - веднъж месечно, за да могат фирмите по-лесно да планират разходите си, съобщава "Сега". Тази идея, както и лансираната от премиера сделка "Лукойл" да замрази за 1 месец цените на горивата срещу ангажимента държавата да поеме 25% от разходите на компанията за съхраняване на военновременните запаси от горива ще бъдат обсъждани днес в МС. Икономисти и дистрибутори на горива разкритикуваха подготвяната сделка.

"Дянков обещава да спести 200 млн. лв. от съкращения", отбелязва "Сега". Правителството на ГЕРБ е съкратило около 9000 души, или към 12% от чиновниците в държавната администрация, похвали се финансовият министър Симеон Дянков след представянето на редовния доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие за страните в преход. Вицепремиерът обеща до края на годината да си отидат още около 4% от чиновниците, или към 3500-4000 души. Само от създаването на Агенцията за контрол на храните и промените в резултат на други административни структури ще бъдат съкратени 300-400 души, изчислява Дянков.

"3% по-скъп ток заради неработеща ТЕЦ", акцентира "Труд". Надуването на сметките дошло от това, че в сегашните цени, в сила от 1 юли м.г., е включена енергия от американската ТЕЦ "AES
Гълъбово", а тя още не работи. Надплатените от хората пари сега се събират в НЕК. До края на юни сумата ще достигне около 160 млн. лв., смятат експерти. "НЕК трябва да ни представи разчети
колко са тези пари. Това е надвзет приход, който ще приспаднем от новите цени на тока от 1 юли", обеща председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев.