В годините на социализма България е любима дестинация за много източногерманци. Освен заради природата и морето, много от тях идват, за да избягат през българо-гръцката граница на Запад. И ако данните за бягствата на източногерманиците са известни, за българските опити все още няма разсекретена информация.

Един от източногерманците е Матиас Пасек, които през годините на социализма посещава България. „От 1985 г. редовно си правехме екскурзии с приятели. Изкачвахме планините- Рила, Пирин и разбира се летувахме и на Черно море”, разказва той.

Много източногермански младежи тогава посещават страната ни и с още една цел. „Когато бяхме в Мелник, близо до Роженския манастир, бяхме много близо до гръцката граница и се опитвахме да гледаме натам. А пък при Ахтопол молихме шофьори, да ни вземат за Истанбул. Просто така да ги придружим. За съжаление, имахме грешните паспорти”, спомня си Пасек.

От издигането на Берлинската стена през 1961 г. до рухването ѝ, 4000 източно германци правят опити за бягство през българската граница. 23 от тях са убити. Последната жетва загива 4 месеца преди падането на стената, разказва Васил Кадринов, които проучва документите на ДС по темата.

„Има опити с лодка по Дунав, има много опити в района на Петрич, на Гоце Делчев. Знам случай за 17 души, но те са заловени. Това се развива в региона на Пирин, около Гоце Делчев”, казва Кадринов.

Още в началото на демократичните промени, Германия разсекретява документите на ЩАЗИ. Излизат интересни данни за сътрудничество между тайните служби в източния блок.

„По българо-гръцката и по югославската граница много често граждани на ГДР са правили опити да избягат. Някои от тях са задържани от българските тайни служби и предадени на службите на ГДР. Така много хора са вкарвани в затворите”, обяснява и Роланд Ян, федерален пълномощник за архивите на ЩАЗИ.

У нас все още не се знае колко българи са направили опити да избягат през границата ни на запад.

„Аз сега се опитвам да направят списък на жертвите. Досега съм стигнал 205 имена на български граждани, но изследавнето не е завършило. Някои от тях са погребвани на самата граница. Губят се следите”, казва и Васил Кадринов.

През есента на 1990 г. Матиас Пасек сбъдва мечтата си и през България стига до Гърция със своята приятелка – западногерманка. Когато се връщат, никой не им иска визи по границите, защото е октомври 1990 г. и Германия отново е една държава.