Трябва ли да бъде задължително застраховането на имотите при земетресение. На този въпрос се опитаха да отговорят в студиото на „Тази сутрин” зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев и Румен Георгиев, изпълнителен директор на една от големите застрахователни компании.

„Опитваме се да поставим темата на масата. Факт е, че нямаме подобен инструмент,” каза Симидчиев. По думите му в момента в Европа има две-три държави, където застраховането на имотите е задължително. В Румъния функционира т.нар. катастрофичен пул, подобен инструмент има и в Турция, където около 30% от имотите са застраховани.

Катастрофичният пул е различен от индивидуалната застраховка. Пулът представлява фонд, насочен към покриване на щетите от природни катаклизми, нанесли щети върху голям брой субекти, обясни представителят на изпълнителната власт.

След като призна, че реакцията на повечето задължителни неща поначало не е много добра, заместник-регионалния министър отбеляза, че целта на правителството е в бъдеще всички обособени имоти да имат някаква застраховка. 

„Не бих обвинявал потребителите,” каза Румен Георгиев, който смята, че застрахователният бранш не рекламира достатъчно продукта. Той отбеляза, че застрахованите жилища в България са малко, като основно става въпрос за ипотечни имоти.

Според Георгиев темата в България е дали да има задължителност на застраховката, а не какъв вид да бъде тя. Той даде за пример Франция, където 90% от хората са застраховали имотите си. Френската държава участва активно и контролира процеса чрез презастраховане. Това става като всеки застраховател отделя част от премията към специален фонд.

Според представителя на застрахователния сектор добър вариант е да има някаква комбинация от инструменти. Румен Георгиев отбеляза, че в момента застраховка за всички рискове на апартамент с площ 80 кв. метра е 0,24% от стойността му. Така, ако оценката на имота е за 100 хил. лева, застраховката ще струва 240 лева. Тази сума обаче може да се намали по желание на клиента, който може да въведе по-нисък таван на застрахователната премия.

Застраховката за природни бедствия не включва риска от земетресения. За да бъде обхванат е необходимо да се заплати допълнително.

„Обикновено в презастраховането това са катастрофични рискове. Силен вятър има почти постоянно... снеговалеж, дъждове, наводнения – това са по-често случващи се събития,” поясни Георгиев и посочи, че трусовете не са така чести явления и затова се заплащат по отделна тарифа. Например за района на София, ако общо за останалите природни бедствия се плаща 0,14% от стойността на имота, за земетресение се доплаща 0,10%.

„Искаме да обсъдим темата и да изберем най-добрия вариант, който ще гарантира максимално голям брой имоти, покрити със застраховка, за да може да преминем от режим на ре-акция към режим на про-акция,” каза зам.-регионалният министър. Добромир Симидчиев добави, че идеята за отчисляване на някаква част от данък „сгради” „по-скоро не звучи адекватно”.

„Не е работа на държавата да се занимава с частния ви имот,” посочи застрахователят Румен Георгиев. „Държавата трябва да отговаря за инфраструктурата до него – пътя, тока, канала.”

Добромир Симидчиев обясни опашките за помощи в Перник с липсата на добър механизъм. „Въпросът е отлаган дълго във времето.”

В хода на разговора стана ясно, че в годините на социализма проблемът е решаван с действащия тогава катастрофичен пул към Държавния застрахователен институт. Средствата в него са се натрупвали чрез минимални задължителни отчисления към данъците. Според представителя на застрахователния бранш обаче методът не бил ефективен, като Георгиев даде за пример ликвидирането на последствията от земетресението в Стражица. Румен Георгиев се обяви за комбинация от ангажименти от страна на държавата, застрахователите и потребителите, каквито били моделите във Франция и Испания.