„Страхувах се безумно от този човек“. Това споделя Тина Търнър през 1981 г. пред списание People, разкривайки болезнената реалност зад изключително успешното музикално дуо със съпруга си Айк Търнър. Певицата почина на 24 май на 83 години след дълго боледуване.
Когато за първи път заговаря за проблемите с домашното насилието, тя го прави публично. Разкрива болезнени тайни, пазени от страха. По време на първата си брачна нощ с Айк Тина е принудена да гледа секс шоу в публичен дом, а докато е бременна, е бита с разтегач за обувки и закачалка.
Съпругът ѝ я е заливал с горещо кафе. През 1968 г. Тина се опитва да посегне на живота си.
„Страхувах се да го говоря за всичко това, защото не знаех какво ще последва, какви ще бъдат реакциите на Айк“, казва певицата пред журналисти.
Айк Търнър почина през 2001 г. По-рано, десетилетия наред, той отрича твърденията на бившата си съпруга, че я е малтретирал. Дори изразява разочарования, че е демонизиран в медиите.
Тина и Айк се запознават, когато тя е на 17 години. Тя чула изпълнения на неговата група Kings of Rhythm и се свързала с него с молба да я чуе как пее. Той е впечатлен от таланта ѝ и ѝ предлага да я направи своя вокалистка. Избира сценичното ѝ име Литъл Ан (от рожденото ѝ име Анна Мей Бълок) и я обсипва с дрехи и бижута.
Двамата се женят през 1962 г. и Тина, която вече е изпитала болката да бъде отхвърляна като дете от майка си, обещава на Айк, че „няма да го изостави“ – нещо, за което по-късно съжалява.
„Чувствах се задължена да остана с него, страхувах се. Не исках да го нараня. След побой седях цялата в синини и душевно разкъсана, а след това ми ставаше жал за него“, споделя певицата.
През 1978 г. след поредица от хитове Тина се чувства по-уверена и способна да напусне Айк. Тя вече не може да търпи изтезанията и въздействието от тормоза върху четиримата им синове.
"Живеех живот в смъртта. Не съществувах, но оцелях. И когато излязох, вървях. И не поглеждах назад", спомня си тя.
Тина се маха от семейния дом и тръгва по самостоятелен път в музиката. Успява да изкарва пари с участия в Лас Вегас. Появява се в различни телевизионни предавания. През 1981 г. дава първото си интервю за болките през годините и физическия тормоз, който търпи, за да прогони някои от призраците на миналото.
В документалния филм за нея на Даниел Линдзи и Ти Джей Мартин за HBO от 2021 г. Тина Търнър споделя, че е била толкова нервна от интервюто, че се е консултирала със своя екстрасенс дали това няма да съсипе кариерата ѝ.
„Не, Тина. Това ще направи точно обратното. Ще отвори толкова много пространство за теб“, бил отговорът.
Д-р Ленор Уокър, директор Института за домашно насилие в САЩ, който предоставя подкрепа на жертвите на физически тормоз, смята, че решението на Тина да говори е изключително важно.
„През 1981 г. едва научавахме за мащаба на домашното насилие, който се случва в домовете на хората. Често се смяташе, че малтретираните са бедни жени без средства. Когато Тина Търнър проговори за живота си, това доведе до осъзнаването на факта, че домашното насилие е навсякъде“, казва Уокър пред Би Би Си.
Според нея певицата вдъхва смелост и доверие на други жени да потърсят помощ и да говорят открито за насилето.
„Нуждаехме се от „инфлуенсъри“ като Тина Търнър, които да говорят открито за домашното насилие, така че работата ми върху "синдрома на битата жена" да бъде представена в съдилищата. Съдебните заседатели започваха да вярват, че жените действат, за да защитят себе си и децата си“, казва още специалистът.
Д-р Уокър допълва, че тежестта на думите на Тина продължава и до днес.
„Все още е важно да чуваме ехото на гласа ѝ, за да разберем колко е трудно за една жена да успее да прекрати връзка, изпълнена с насилие, без да се появи допълнителна заплаха за живота ѝ. Истинският въпрос е защо тези мъже не оставят жените си да си тръгнат“, посочва още тя.
Телевизионна водеща Опра Уинфри, която оцелява след сексуално насилие, също говори в документалния филм за Тина за това колко е важно е било през 80-те години жените да започнат да говорят за случващото се зад затворените врати на домовете им.
"Никой не говореше за сексуално насилие, физическо насилие, домашно насилие. Нашето поколение е поколението, което започна да нарушава мълчанието", казва легендарната водеща.
„През 1997 г. в Хюстън на концерт от турнето на Тина, застанах до жена, чиято история никога няма да забравя. Отидох, защото търсех смелост, за да напусна мъжа, който ме малтретираше. И онази вечер я намерих“, казва Уинфри. Според нея изказаното от певицата е „ярък зов за триумф“.
Докато говори за преживения ужаса, хитовете, които Търнър създава, я изстрелват нагоре в музикалните класации.
През 1986 г. тя публикува автобиографията си „Аз, Тина“, с която иска да спре въпросите на журналистите, които не спират да я преследват. Това обаче не се случва. И през годините трябва да предопределя своите отговори. Домашното насилие, на което я подлага Айк, и дългата ѝ борба да се освободи от него, са документирани и в холивудски филм от 1993 г. с участието на Анджела Басет, който печели три Оскара.
„Това, което ни води тук тази вечер, е пътуването на Тина към независимостта. За Тина надеждата триумфира над омразата. Вярата победи страха, а амбицията засенчи несгодите“, казва актрисата.
През 2018 г. певицата издава нова автобиографична книга My Love Story, в която говори за намирането на любовта с актьора и продуцент Ервин Бах и за силата да преживее самоубийството на сина си Крейг. През същата година в Лондон поставят на сцена мюзикъл за нейния живот. През 2021 г. Тина е въведена самостоятелно в Залата на славата на рокендрола, след като през 1991 г. влиза като дуо с Ай.
