Българското недоглеждане

Причината зад вратичката в ценовата граница в България вероятно е чиновнически пропуск. Когато ЕС записа горната граница на цените на страните от Г-7 в закон, служители изрично забраниха на корабните фирми и застрахователните компании в ЕС да внасят руски петрол над прага от 60 долара към страни извън ЕС. Целта беше да се намалят приходите на Кремъл, като същевременно се поддържат стабилни световните петролни потоци. Но служителите никога не са се замисляли да наложат подобни правила върху доставките до страните от ЕС, отчасти защото същия ден Брюксел забрани вноса на руски суров петрол по море. С изключение на България, добави изданието. 

Още една година с руски петрол: В НС предлагат дерогацията да се отмени през 2024 г.

За този период поетапно рафинерията трябва да сменя произхода на нефта

Задната вратичка означава милиони допълнителни приходи за Москва. Според CREA печалбите от износ на руски петрол от продажби в България между август и октомври, са около 430 млн. евро преки данъци за Кремъл. Всички доставки с руски произход, доставени през това време - на цени между 69 и 89 долара за барел - разчитаха на западна помощ, включително от гръцки корабни оператори и британски и норвежки застрахователи, казват от “Политико”.

Всичко това е технически законно. България е помогнала на Русия да се възползва от тази явна вратичка, за да максимизира бюджетните приходи на Кремъл от тези продажби на петрол без видими ползи за българските потребители“, каза Мартин Владимиров. 

Еврокомисар за „Лукойл“: Проверяваме внимателно до колко са верни твърденията

Избягвала ли е рафинерията в Бургас евросанкциите срещу Москва?

По-общо казано, освобождаването на България от забраната за руски петрол напълни джобовете както на най-голямата руска частна петролна компания “Лукойл”, която доминира българското производство на горива с разрастващата се черноморска рафинерия, така и на самия Кремъл. По-общо казано, вносът на суров петрол на Лукойл в България донесе над 2 милиарда евро приходи от износ за Русия, откакто санкциите влязоха в сила през февруари, според нов анализ на CREA и CSD”, посочва изданието.

Съпредседателят на ПП-ДБ и бивш премиер Кирил Петков каза пред “Политико”, че заобиколното решение за ограничаване на цените трябва „абсолютно“ също да бъде премахнато. Той обеща да поиска от Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС в Брюксел, да направи това, като същевременно настоя, че България ускорява усилията си да се отърси от руските енергийни връзки.

Румен Овчаров: Някой вече е спретнал покупката на "Лукойл"

На първо място, откакто е войната в Украйна, купувач на руски нефт и газ е ЕС, а не Китай, каза той

„Не харесваме вратичката от 60 долара, която беше създадена от дерогацията на Европейската комисия“, каза Петков.

Българският случай „подчертава една от многото вратички, които правят санкциите по-малко ефективни за намаляване на приходите от руския износ, използвани за финансиране на военната каса на Кремъл“, според Исак Леви, който ръководи екипа Русия-Европа на CREA.

Българското финансово министерство и "Лукойл" не отговориха на искания за коментар на “Политико”.

Слонът в стаята: Санкциите срещу Русия не работят

Парите от и към Кремъл минават спокойно и през центъра на София

Според изданието основно предизвикателство е лошият мониторинг и правоприлагане. 

През октомври доклад, поръчан от Европейския парламент, установи, че прилагането на санкциите на ЕС е „разпръснато“ в над 160 местни власти, докато столиците имат „различни системи за прилагане“, които включват „големи несъответствия“ в наказанията за нарушения.

Това предполага, че може да се открие пробив като начало. Дори тези, които участват в транспортирането на петрол, получават само ограничен достъп до информация за сделките, каза Виктор Катона, главен анализатор на суровия петрол във фирмата за пазарно разузнаване Kpler.

Застрахователите разчитат на един единствен документ от фирми, които купуват и продават петролни товари, обещавайки продажбата да не е над 60 долара за барел, което се равнява на „декларация за вяра“, каза той. 

ЕК: България трябва да следи къде отиват парите от дерогацията

Страната ни има право да изнася „ограничен“ брой рафинирани продукти към трети страни

Предстоящият 12-ти пакет от санкции на ЕС се опитва да преодолее този проблем с нови правила, принуждаващи търговците действително да описват конкретните разходи. Целта е да се попречи на купувачите да взимат руски петрол над лимита и след това да скрият допълнителните разходи като застраховка или транспортни такси. 

Няколко държави от ЕС с големи корабни индустрии също не са склонни да затегнат тавана на цените, което прави нещата още по-трудни. По време на последния кръг от санкции Кипър, Малта и Гърция отново изразиха загриженост относно призивите за засилване на ограниченията, според двама дипломати от ЕС, поискали да останат анонимни.

Дипломат от голяма държава от ЕС, с излаз на море, каза, че по-строгите санкции само ще накарат Русия да използва повече незападни оператори за превоз на петрол. Вместо това дипломатът твърди, че фокусът трябва да бъде върху разширяването на страните, които се придържат към тавана на цените. В момента Г-7, ЕС и Австралия са включени.

„Истина ли е, че“: Европейските санкции срещу Русия са по-вредни за Европа?

Европейският съюз е в процес на изготвяне на 12-и пакет санкции

„Би било глупаво да се настоява за таван на цените, а след това други корабни регистри да не го спазват, защото не са членове на ЕС“, каза дипломатът.

Междувременно страните от ЕС все още позволяват на руски петролни товари да пресичат техните води по пътя си другаде.

Проучване на CREA установи, че 822 кораба, превозващи руски суров петрол, са прехвърлили товара си на друг кораб в териториални води на ЕС, предимно гръцки, но също и малтийски, испански, румънски и италиански, откакто петролните санкции започнаха миналия декември. Обемите са еквивалентни на 400 000 барела на ден.

ЕС удължи санкциите срещу Русия с още 6 месеца

Руската армия и тази нощ нанесе масирани ракетни удари срещу Одеса

Говорител на Комисията защити санкциите на ЕС, отбелязвайки, че Русия е била принудена да похарчи „милиарди долари“, за да се адаптира към новата реалност, включително за нови танкери и своята инфраструктура за добив и износ на петрол, тъй като западното търсене е намаляло.

Това е причинило „сериозни и продължаващи икономически и политически последици“, каза говорителят на Комисията. И CREA установи, че ограничението на цените на петрола е лишило Кремъл от 34 милиарда евро приходи от износ, което се равнява на приблизително два месеца печалба тази година.

„Когато бяха въведени, санкциите изглеждаха като че ли имаха ефект за много кратко време. Но сега актуалното състояние е, че повечето от санкциите, които са били в сила, наистина не са работили – или са били много ограничени по отношение на това, което са успели да направят“, каза Байрън Маккини, директор в търговията и стокова фирма S&P.

Политически реакции у нас

Партньорите в управлението се разминаха за това дали има точни данни страната ни да е внасяла петрол от Русия на завишени цени, както и не стана ясно има ли грешка, тя съзнателна ли е и кой трябва да понесе отговорност. От ПП-ДБ посочиха, че са попитали Агенция „Митници”, а Делян Добрев от ГЕРБ коментира, че подобен тип разследвания са доказателство, че дерогацията трябва да отпадне възможно най-бързо.

Вижте още във видеото.