Атентатът в Бургас излага на риск отношенията на България с Израел и Арабския свят

Почти две седмици след взривяването на автобус с израелски туристи, българските следователи все още се опитват да идентифицират атентатора и не обявяват публично, кой смятат, че стои зад нападението.

Но ако следата остава мътна, то ефектът от трагедията за малката балканска страна е ясен – излага на риск традиционно силните връзки едновременно с Израел и арабските държави от Близкия Изток.

С тези думи американският журналист Никълъс Кулиш от ежедневника „Ню Йорк Таймс” започва материала си в днешния брой на изданието, озаглавен „След атентата отношенията на България с Израел са изложени на риск”.

Българските власти не избързаха да се присъединят към твърденията на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, който публично обвини за нападението, което отне живота на петима израелци и българския шофьор на автобуса, „Хизбулла” и Иран, мнение тайно споделяно от американски официални представители.

Вместо това правителството се опита да задържи подробностите около разследването, с надеждата да избегне грешките в една ситуация със сериозни последствия от гледна точка на политиката и сигурността, на фона на растящите доказателства за сенчеста война, водена от Израел от една страна и Иран и „Хизбулла” от друга.

„Ню Йорк Таймс” цитира думите на експерт по политически науки от Нов български университет в София, според когото „за малка България да назове открито „Хизбулла” по такъв начин е равносилно на влизане в минно поле”.

Според осведомен източник от българските служби за сигурност, пожелал анонимност пред изданието заради продължаващото разследване, „съществуват ясни следи, които сочат към „Хизбулла”, заради метода и доказателствата за нападението, но по всяка вероятност ще отнеме още време преди да бъде огласена официална теория.

Материалът обръща разширено внимание на геополитическата ситуация, в която се намира България, както от гледна точка на съседите си – „белязаната от кризата Гърция и растящата регионална сила Турция” – така и гледна точка на факта, че страната ни е държава-член на НАТО и ЕС, но Брюксел все още отказва да включи „Хизбулла” в списъка си на терористичните организации, заради политическия характер на движението в Ливан.

„Ню Йорк Таймс” припомня, че международното присъствие на България последните години се променило – страната ни участва като съюзник в кампаниите в Ирак и Афганистан, където все още има действащ контингент от близо 600 военнослужещи.

Изданието обръща внимание и на усилията на София да участва като посредник в събитията от Арабската пролет и организираната среща на сирийската опозиция през май.

Журналистът от изданието цитира мнението на серия български политици и експерти по сигурността, според които колкото повече се забавя разследването, толкова по-минимални са шансовете то да доведе до разкриване на поръчителите и извършителите на атентата в Бургас.

Американският ежедневник припомня също така, че почти по едно и също време с атентата в Бургас официалните български власти са давали пресконференция по повод доклада на Европейската комисия, в който се казва, че „напредъка в борбата с корупцията и организираната престъпност не достатъчно устойчив и необратим”, а „специалната прокуратура и съд, които би следвало да поемат случая, функционират едва от 1 януари”.