Миналата седмица парламентът гласува да се преименува празникът на 24 май. По предложение на Обединените патриоти депутатите записаха празникът да бъде Ден на българската писменост, просвета и култура.
Към момента 24 май носи наименованието Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Според доц. Ана Кочева от Института по български език на БАН този дебат дори е закъснял.
„Няма кой знае каква промяна, отпада само втората част. Аз съм съгласна с вносителите на това предложение „Славянска писменост“ е малко мъглява формулировка, защото славянска писменост изцяло няма – има чешка, полска, руска, сръбска писменост. А всъщност българската азбука и писменост има изключително влияние не само върху славянския, но и върху неславянския свят. Румънците пишат до късно на кирилица, монголците също пишат на кирилица“, коментира доц. Кочева.
От Кирило-Методиевския център на БАН обаче не са съгласни с предложената промяна.
„Ние сме съгласни, че трябва да се подчертае българският характер на азбуките, особено на кирилицата – тя безспорно е българска азбука, създадена в България, в Преславския кръг книжовници, наследници на делото на Кирил и Методий. Ако обаче извадим това дело от контекста на славянството, ще лишим този феномен от онзи общоевропейски характер, който е направил славянската писмена и книжовност трети дял на европейската писмена култура“, обясни проф. Славия Бърлиева от центъра.
Вижте повече във видеото!
