Групата "Twisted Sister" има дълга и интересна връзка с България. Свирили са в различни градове, а Дж. Дж. Френч, един от основателите на групата, мениджър и китарист, признава, че винаги са си "прекарвали чудесно".

В специално интервю за "Тази неделя" той коментира ситуацията в Украйна и емблематичната песен "We're not gonna take it". 

Джей Джей Френч е наполовина рунънец, наполовина украинец и определя случващото се в Украйна като "ужасяваща трагедия".

"След Холокоста и Втората световна война, човек не би си помислил, че може да види подобно нещо. Потресаващо е!" - откровен е той.

Много украинци възприемат емблематичната песен на групата "We're not gonna take it" като техен анти-военен химн. Този факт не изненадва групата, свикнали парчето да се асоциира с различни важни обществено-политически случки.

"Едно е да си на сцената и да пееш пред стотици хиляди "We're not gonna take it" на концерт и друго е да го чуеш от хора, борещи се за живота си. Какво можем да кажем? За нас е чест. От друга страна, толкова сме объркани от случващото се, че ако така можем да помогнем, ще сме щастливи."

Песента е записана през 1984 г. и има своеобразен рожден ден на датата на издаването си 27 април. 

Обсъждали ли сте с другите членове на групата въздействието на песента оттък нататък в световната история - сега тя повдига духа на нация, която е бомбардирана.

"Ние подкрепяме украинците по всеки възможен начин" - отговаря той на въпроса дали са обсъждали с останалите членове на групата символиката на песента в момента. 

Споделя, че сърцата, умовете и душите им са с украинския народ и трудностите, през които преминават.

"Не знам какво ще се случи със света, но ако тази песен помага на волята и душата да продължат борбата, това ни прави горди. Пожелаваме на украинците да си върнат свободата!" - категоричен е той.

Песента е част от поредица "химни" на Дии Шнайдер. Сред тях са "Ï'll never grow up now", "You cant stop Rock'n'roll". 

"И когато му хрумнаха "I wanna rock" и "We're not gonna take it"  в тази поредица, ние бързо се съгласихме. Нямаше начин да предвидим, че след 40 години това ще се превърне в песен, разпознаваема по целия свят. Тогава не си давахме сметка" - разказва Френч.

Песента е посветена на индивидуалната свобода, на правото на всеки да изразява себе си.