Следва специално интервю с един от най-значимите учени по генно инженерство в света. Опасно ли е създаването на т.нар „супербебета“ и какво означава генетичен драйв?
На тези въпроси отговаря Матю Коб пред Цвети Петрунова.
От години в център на вашите изследвания е генното инженерство, защо решихте да специализирате именно в тази област?
Интересувах се от поведението на хората и по-конкретно как гените могат да контролират това поведение. Осъзнах, че точно това искам да изследвам. Като предмет на моето първо изследване използвах една малка муха, по-това време през 1975 г. излезе и научен труд, който описваше изкуствено създадена, мутирала муха, която не беше в състояние да се учи. Нарекоха я "Тъпичка" и аз си казах толкова е интересно, можеш да използваш гените, за да промениш нещо, което вече е тук.
Какви отговори получихте през тези години на изследване на мухите?
Например, че гените, които помагат на една муха да се учи на определени команди са абсолютно същите, които отговарят за това нещо при Вас или зрителите пред екрана. Или настройката на биологичният часовник, всеки знае че ще има проблеми със съня, ако премине рязко от една часова зона в друга след полет. Имаме биологичен часовник, който ни кара да ставаме рано, и всичко това е установено отново само чрез изследването на мухите. Фундаменталните аспекти на човешката биология и поведение могат да бъдат открити и в най-малките и глуповати създания на планетата.
Цяла вътрешна вселена, но доколкото знам вие специализирате и в изследването на промяната на мириса, който излъчват хората през годините.
Да, точно така. За мен преди всичко е интересен начинът, по който с помощта на гените разбираме как и защо миришем по определен начин. Както разпознаването на даден мирис е като катинар, за който е необходим точно определен ключ, така и някои мириси могат да бъдат разшифровани само с конкретен рецептор в човешкия организъм. Тези рецептори сами по себе си са изградени от протеини, а протеините носят нашите гени. Тоест косата, кожата, ноктите ни всичко това са гени. Това, което е основен обект на нашите изследвания, е да установим как модерните хора отговарят на даден мирис: дали го намират за секси, дали ги отблъсква.
Променил ли се е човешкият аромат през вековете?
Знаем, че има промени настъпили в гените, най-вече сред общества изложени на постоянно замърсяване на въздуха, но тези промени се случват много бавно, почти незабележимо. Така, че всички от нас имат минимум 3-4 процента от конкретното ДНК, разкодиращо ароматите още от неандерталците.
Споменахте за трите основни теми на изследване от ваша страна, една от тях е свързва със създаването на определени ембриони или така наречените супер бебета Възможно ли е да си поръчаме супер бебе и по-скоро морално ли е?
Възможно е до определени граници. Много от моите колеги се опитват да разпространяват т.нар. правилни гени във всяко следващо поколение. Да, това е добро и морално до момента, в който виждаме че конкретни болести биват трайно премахнати и излекувани, но тези промени не могат да се предават от поколение на поколение, единствената възможност в този случай е да се модифицира нещо или в спермата или в яйцеклетките, от които тръгва новия живот. Това е същинският генетичен материал.
Има ли конкретно изследване, което намирате за интересно в тази насока?
Да, през 2019 г. китайският доктор Куи Джан, така да се каже "поправя" три ембриона още докато са просто една клетка и така тази модифицирана клетка постепенно се размножава и се създава новия живот.
Т.е. целият път от поколение към поколение, докато се създаде изцяло ново поколение е започнал с това изследване.
Да, но проблемът конкретно тук беше, че имаше нещо объркващо в представените резултати, не е толкова просто да променяш генетичен код, всичко трябва да бъде променяно изключително прецизно и предпазливо, защото повярвайте ми да правиш редакция на човешки ембрион не е като да редактираш пропусната запетая в текст. Можеш да изгубиш много необходимо ДНК завинаги. Така при тези тризначки се е получила една нова мозайка, и никой не знае как тя ще рефлектира от тук нататък.
В този случай си мисля, винаги ли бъдещите родители знаят какво планират лекарите, когато се съгласяват на подобни експерименти.
Когато даден аспект от създаването на ембрион се усили, автоматично друг се потушава, също така родителите често не разбират напълно какво се случва, не знаят точно на какво се съгласяват. В крайна сметка тук опираме до морала на даден изследовател, Защото родителите нямат финалната дума, те самите са част от този експеримент така както и бебетата им. А с порастването си тези бебета дори може и да не са били информирани за изследването, в което са участвали и това не е правилно. И се радвам, че този лекар беше осъден в Китай, случаят стана публичен. Дебатът съществува, за мен забрана тук е наложителна. В Европа, така или иначе е забранено, но например в САЩ, ако си частно осигурен, напълно легално можеш да създадеш своето "супербебе".
Доколкото разбирам, учените също се притесняват от развитието на генното модифициране?
О, да. Абсолютно и това е едно от най-интересното нещо, за последните 15 години, моите колеги спират да работят по даден генетичен казус за четвърти път….и мога смело да споделя, че промяната в човешкия код на гените за бъдещите поколения не се приема радушно от голяма част от нашата гилдия. Така че тук вече на преден план не излиза въпроса, трябва ли да го направим, а по-скоро можем ли да го направим и най-трудният въпрос правилно ли е изобщо да го правим.
Друга тема на вашите изследвания са т.нар. генетични драйв дискове, защо ги определяте като атомната бомба на бъдещето.
Да, тези драйвове се самокопират, например ако имаш два хромозома и дадеш даден ген на другиго, и той е ген е т.нар. драйв той автоматично се самокопира, отново и отново, все едно не можеш да спреш копирната машина в офиса. И така много бързо създаденият ген е навсякъде. Те не са опасни, но притежават силата да се копират бързо. И в началото на века ние бързо осъзнахме, че не можем да имаме контрол над този процес, а вярвайте ми този процес може да промени отново цели генерации. Ако асоциирате това с нещо като създаването на комар, който да не може да разпространява малария, рано или късно може маларията да бъде унищожена какво може да се обърка, но тук идва и въпросът какви ще бъдат екологичните промени, ако изчезнат всички досегашни мутации на комарите, това няма ли да доведе до нова екологична катастрофа
Можем ли да я спрем и отговорът е, че в момента не можем, затова в момента тези генетични драйвове стоят само в лабораториите и чакат своя правилен момент да бъдат пуснати на свобода.
Финалният ми въпрос е свързан с личното ви мнение за бъдещето, на тези плашещи, но и интересни подобрения в човешката раса ще може ли знакът стоп да се постави толкова лесно?
Ако трябва да бъда честен, не мисля че трябва да използваме генното модифициране, за да подобряваме хората. Може да подобрим човешката среда, като подсигурим подходящо образование, чиста вода, хигиенни навици. Трябва да помагаме много повече на хората в тяхното ежедневие. Това, което можем да направим в момента, е да изследваме себе преди да решим да създадем семейство, така можем да подсигурим здравото бъдеще.
