Световноизвестният български джазмен Милчо Левиев категорично отказа да приеме званието „почетен гражданин на Пловдив”. В писмо до кмета на родния си град – Иван Тотев – музикантът заявява, че не одобрява неговата администрация и дори се страхува от вредите, които тя нанася на пловдивската култура.
Специално за предаването „Тази събота” от Солун талантливият джазмен каза, че се чувства лично засегнат, защото при представянето на Пловдив за европейска столица на културата нито веднъж не е споменато името му.
„Аз не си играя на някакъв аристократ, че музиката и изкуството е само за отбрани хора. Това са глупости. Колкото повече се стигне до повече хора, той ги спечелва за кауза, а не за себе си.
– Г-н Левиев, моля ви да обясните на кратко защо отказахте да приемете званието почетен гражданин на Пловдив?
– Причините са две и е трудно да кажа коя е по-важната – личната причина, че моето его – някои имат по-голямо. Артистите обикновено се славят с такова его, което до известна степен е оправдано, защото егото им се подхранва от почитателите им, които колкото са повече, толкова по-трудно се справя егото на човека – как да подреди тези неща в мислите си.
– С какво Община Пловдив накърни вашето его?
– Ами то не е едно нещо. То започна доста отдавна, аз с още няколко души основах „Иван Минчев” от София, който е много също за каузата на джаза и какво стана – аз протестирах за някои неща, които ставаха на фестивала, че ме направиха на някакъв бизнес – такъв технически ръководител. Дори аз не получавах заплата за такова нещо, те ми платиха само за свиренето ми, но след това разбрах, че директорите са получавали доста голяма сума за един фестивал, който е 3 дена ли, колко е. Който е започнал много добре.
– Казахте, че причините са две. Ако едната е егото, каква е втората причина?
– Втората причина е, аз винаги съм бил гражданин, където и да съм, аз съм двоен гражданин. Имам българско гражданство, което ми беше отнето, след това ми го върнаха през демокрацията и имам американско вече 45г. Аз и там се чувствах, аз никога не съм бил националист. Аз съм бил винаги патриот. Казвал съм го хиляда пъти. Патре – това е баща, от родния ми край, там където съм се родил и човек каквото и да прави си остава там, корените му са там. Аз, може би, да ме делят на евреин на половин евреин – ами аз нито знам иврит, нито знам ладино, нито знам ашкенази. Моят баща беше един много либерален. Той не ходеше по синагоги и такива неща. Той беше покръстен. Аз съм израснал в семейство, училище, академия и всичко с българския език и българската култура.
– Искате ли да кажете нещо на кмета - Иван Тотев, извън това писмо, което сте написали?
– Не познавам този кмет. Нито една администрация не ми е харесала и всички са били пагубни за този град. И това искам да се изясни, а не да се тълкува. Ако беше това, за какво ще се връщам. Аз, ако знаех тогава повече за администрацията, която ми даде това нещо, аз нямаше да го приема още тогава. Единственото нещо, което мога да му кажа е, че в следващите колекции има и медал и свитъка. Ама аз не съм го дал. Ама няма значение, че не сте го дал – вие представяте тази администрация. Когато Клинтън дойде и стана президент, направи публично изявление към всички американски японци, за това, което направиха японците…
– Вие сте роден в Пловдив, обичате Пловдив, кажете ми в тази ситуация, обиден ли сте на пловдивчани?
– В никакъв случай. Винаги хората, които ме обичат, са пълнили големи зали, ставаха на крака. Аз заради тези хора искам да го направя това нещо. И коментарите, които четох, имаше отвратителни неща, че аз съм комунист, прикрит, не знам си какво, други глупости. Едни просташки, Бай Ганьовщини…
– Смятате ли, че заради тази Бай Ганьовщина е под въпрос успехът на родния Ви град, като Европейска столица на годината?
– Абсолютно. Нищо не става от горе, всичко става от хората. Аз в революции не вярвам. Те са само унищожаване на повече кръв. Аз вярвам в сериозната еволюция, подхранвана от така наречените интелектуалци. Защото интелектуалците винаги са били много, много малък процент от населението.
