Хиляда години по-късно един български цар ще проговори отново. С думи към своите поданици. От земите на днешна Северна Македония.
Плочата е отрита случайно при разрушаването на битолската Сунгур Чауш бей джамия през зимата на 1956-а година.
Заради масивността и правилната й, правоъгълна форма мнозина смятат, че цели 520 години тя е била вградена като стъпало в преддверието на най-стария мюсюлмански храм на Балканите. A надписът е скрит с лице към земята, преживяла бедствия, епидемии и войни.
Цели 65 години след откриването й за първи път български екип е допуснат да заснеме плочата от Битоля. Екипът на телевизия bTV извървя дългия път до надписа след месеци мълчаливи откази от редица отговорни за паметника институции в Република Северна Македония.
Историческият пробив настъпи след намерението на екипа ни да превърне отказа за достъп до експоната в дипломатически въпрос между страните ни чрез официална нота до македонското Външно министерство.
Какво всъщност представлява намерената плоча? И защо в края на 50-те е на път да се превърне в крайъгълен камък за историята на Първото Българско царство в територията на Македония?
Надписът от Битоля е изкован върху бяла, мраморна плоча с приблизителни размери 91 на 58 сантиметра, дебела 15 сантиметра. Според относителната плътност на мрамора, можем да предположим, че камъкът тежи около 230 килограма.
Етнонимът "българин", "български" се появява цели три пъти в текста, от който до нас са достигнали 329 букви в 12 реда.
„Изключителна работа! Спецификата идва от самия шрифт, който е използван. Полуустав на Кирилицата, използван в Първата и Втората българска държава. Мраморът има изключителни качества. Oсвен цвета, красотата, другото важно нещо е неговата здравина“, обяснява Петър Трифонов, учител в гимназията по каменообработване в с. Кунино.
Въпреки здравината на материала, до нас плочата е достигнала с вертикална пукнатина, която разделя надписа на двe неравни половини.
Освен заради качествата си, мраморът е избран и защото в района на Битоля се добиват значителни количества от него. Технологията на обработката и изковаването му е непроменена от хилядолетия.
„Хората, които работят камък и които оставят душата си в камъка, са едни повелители на времето. Ти оставяш своя поглед, сърцето си, ръцете си. А камъкът запечатва всичко и го пренася във времето. Това е посланието на камъка“, казва Трифонов.
Снимките и кадрите, които екипът ни засне, вече бяха предадени на редица български учени за нови изследвания на надписа. Проф. Казимир Попконстантинов е един от тях.
„Буквата „А“ за първи път виждам така врязана. Това подсказва, че каменоделецът тук е пропуснал буквата "А" и след това я вмъква съвсем дискретно“, обясни проф. дин Казимир Попконстантинов.
Един от най-уважаваните български археолози и историци сам прави опит да заснеме плочата преди 9 години - по време на посещение в битолския музей.
„Вълнението ми, трябва да си призная, беше много голямо. Гледам, не мога да го видя! Две витрини! В дясно, като застанете срещу самия надпис. Пред него още една, някъде около метър и 20. И достъпът е почти невъзможен“, разказва проф. Попконстантинов.
Снимките от личния архив на проф. Попконстантинов ясно показват, че управата на музея е пренаредила постоянната експозиция специално за посещението на екипа ни – витрините, които обикновено скриват надписа от посетителите, са отстранени. Стоят обаче обяснителните табели, които указват единствено, че експонатът съдържа "Старославянски текст от 1015/1017 година, в който за първи път се споменава името на Битоля“. И нито дума за българския цар, неговите поданици и смисъла на написаното.
„Самият Йоан Владислав отбелязва – "родом блъгаром". Тоест, той е от български род. "За спасяването… спасение жизн, блгаром. "За спасение на българите, на всички българи, които са във и около Битоля. "Бъйст българин родом! Страхът от истината! А надписът е огромната истина за онова, което се опитват да заметат македонските колеги", каза проф. дин Казимир Попконстантинов.
Каква истина крие Битолският надпис?
Текстът го определя като ктиторски или строителен – поръчан от цар Йоан Владислав, племенник на Саумил и последен представител на Самуиловата династия, след като укрепва крепостта Битоля заради настъплението на византийските армии в началото на 11 век.
"През 6523 година от сътворението на света обнови се тая крепост, зидана и правена от Йоан самодържец български. И с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и за застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Тоя самодържец беше българин по род.", гласи част от текста.
„В чисто палеографско и правописно отношение той прилича на други надписи, които са свързани с владетели и висши сановници. На първо място с Германския надпис и разбира се много известния надпис на чъргубиля Мостич. Става дума за надпис, който е правен прецизно, и е издържан от правописна гледна точка“, казва проф. Анна-Мария Тотоманова.
Заедно с колегата си Попконстантинов проф. Анна-Мария Тотоманова внимателно изследва Битолския надпис със средствата на езиковата историография. Дори в най-дребните му детайли тя открива доказателства за продължението на българската езикова школа от Първото българско царство.
„Правописът на Битолския надпис е много сходен със Супрасълския сборник. А Супрасълският сборник е най-обемистият, най-големият старобългарски паметник и той безспорно е свързан с Преслав. Вероятно колегите от Македония ги смущава това, че тук съвсем ясно се казва, че Самуил и цялото му потекло е българско. И честно казано, ме боли сърцето за това, за това, което се случва. Защото се налага да изкривяваме историческата истина, за да позволим на един народ да придобие своята национална идентичност“, обясни проф. Анна-Мария Тотоманова.
Битолският надпис, според Вас, дава ли отговор на въпроса за етническата принадлежност на населението, което е живяло там?
„Не. Абсолютно не. Той не касае населението, той касае държавата и нейните претенции“, смята доц. Стойко Стойков, преподавател в Университета на Щип, Северна Македония.
Доц. Стойко Стойков е доказателство, че въпросът за етническия характер на Самуиловото царство продължава да е актуален. Роден в Сандански, той се самоопределя като македонец. Преди 18 години защитава първата си дисертация в Скопие по тема от македонската средновековна история, а по-късно изследва плочата от Битоля.
„Винаги е била в центъра на вниманието в националистическите спорове, а не толкова в историческите, тъй като обективно този надпис няма голяма историческа стойност. В него, ако премахнем трите употреби на понятието "българи", всъщност единственото, което се съобщава е, че някой е започнал строеж на 20 октомври неизвестно коя година. Така че извън това не е интересен.“, казва доц. Стойков.
“Този надпис съдържа невероятно много информация! Но моите колеги от Скопие – главната им цел е да покажат, че там, където пише "българи" и "българин", не е "българин" и не е българско. Някои учени и други псевдо учени обявиха, че надписът е фалшификат, направен от българите”, коментира доц. д-р Георги Николов.
Името на професорския кандидат от Щипския университет е едно от цитираните имена, когато се говори за съмнителна автентичност на плочата от Битоля в днешна Северна Македония. Оказва се обаче, че въпросът, дали надписът е фалшив, или не, зависи от неговата интерпретация.
„Смятам, че ако се опитаме да го интерпретираме в тази посока, като етнически, тогава става просто невъзможен надписът. Но ако го интерпретираме в тези понятия като политоними, тогава надписът е възможен“, обясни доц. Стойко Стойков.
„Когато науката се вкара и то по такъв начин в руслото на политиката, то тогава се намират и хора, които не работят за Хонорис Кауза, а за кауза "Хонорарис". Фалшиви надписи има – и през Средновековието, и през Възраждането, и в ново време. Има един много важен въпрос: Защо е направен? И тук е слабата страна на поддръжниците на такава теза. Защо? Защото до Втората световна война или до създаването на Социалистическа Югославия, никой не е оспорвал българския характер на Самуиловото царство!“, казва доц. д-р Георги Николов.
„След като този фалшификат не важи нищо - Махнете го! Или напишете – ние съхраняваме този фалшификат и нищо повече! А там няма дори и надпис!“, смята проф. Казимир Попконстантинов.
Любопитен епизод от съществуването си плочата преживява и преди 15 години. По проект между македонското и френското министерства на културата екип от Париж пристига в Битоля, за да създаде рекламен каталог за южния македонски град. Френските експерти избират най-интересния местен артефакт за корица на каталога и за ужас на местните власти.
"Малко оставаше каталогът "Сигналитика" да представи пред международната публика градското наследство на Битоля, един от най-старите градове на Балканите, като българско. На заглавната страница на този промоционален материал, напечатан неотдавна в Битоля, е записана думата "Блгарско".
Тази статия в местния вестник "Дневник" от октомври 2006 година е доказателство, че този епизод съвсем не е градска легенда.
"На деградирането на македонското културно наследство чрез този каталог попречиха битолските съветници, които открито се противопоставиха то да се представя като българско."
Каталогът е спрян от печат, а произведените бройки - унищожени.
Има ли обаче и друг прочит на Битолския надпис в съвременна Северна Македония?
„Битолският надпис е изключително важен бих казал, първокласен исторически извор. И това, което също така е изключително важно, е употребата на термина "българи" и "български" в надписа“, обясни проф. д-р Драган Зайковски, медиавист, Институт за национална история на Македония.
Проф. д-р Зайковски е част от ново поколение македонски историци в Скопие, които опитват да работят встрани от политическия дневен ред.
„Въз основа на Битолската плоча в интерес на истината и въз основа на други, литературни извори, с голяма вероятност предполагаме, че Самуил и неговите наследници себе си и тяхната държава я смятали за държавно-правен наследник на Първото българско средновековно царство“, казва проф. д-р Драган Зайковски.
Но тази теза не е много популярна в Македония?
- Много е погрешно, когато съвременните събития и условия ги тълкуваме през миналото. Само ние тук на Балканите можем да спорим, дали Самуил е бил български или македонски в съвременния смисъл на думата. В средния век не съществуват нации. Феноменът на нацията се появява в 19. век. Средният век е съвсем различен от онова, което ние днес знаем за 19. век и периода на възраждането.
Възможно ли е в продължение на повече от едно хилядолетие местните хора да съхраняват познанието за себе си? И какво се случва с тези "българи" от Битолския надпис? Връщане към началото на тази история ни показва, че тя нямаше да е възможна без един местен учител, който пръв снима и крие надписа от югославските власти?
Кой е спасителят на плочата от Битоля?
„Аз съм Панде Сотиров Ефтимов. Роден съм в Претор, Преспа, 1932 година от православни български родители!“, представя се Панде Ефтимов.
Кадрите са заснети в началото на 2012 година в Скопие. Панде Ефтимов никога не е крил българското си самосъзнание или факта, че спасява Битолския надпис, заради което прекарва седем години в югославските затвори в Македония. В документите на обвинението е записано "българофилство" – или "любов към България". С това става поредният член на семейство, посветило се в защита на българския корен именно в годините, в които, според местните историци, се формират съвременните нации на Балканите.
„Всички те загинаха, защото бяха членове на българската революционна организация. В моето семейство сме българи!“, споделя Ефтимов.
При последната ни среща, в последния си разказ Панде Ефтимов ни върна към най-яркия спомен от своето детство – влизането на българската армия, наричана днес "окупаторска" от македонските историци, в Ресен през 1941 година.
