Седмица преди първия тур на местните избори, отново сме свидетели на демографски феномен. bTV разкри десетки случаи, в които хора с право на глас се регистрират като жители на малки населени места.

„Тази седмица регионалният министър обяви 343 населени места с необичайно висок брой непостоянно живеещи, подали заявление да гласуват. Преселенията ние ги видяхме още лятото, когато изтече срокът за промяна в настоящ адрес за изборите. Това не е нарушение на закона“, каза разследващият журналист на bTV Марин Николов.

„Когато попитах за мотивите им да се преселят обаче, получих много интересни отговори кой бил зет, кой харесва повече съседното село. Някои от местните дори се усъмниха и в купуване на вот. Това няма как да се докаже директно, но ще видите любопитни факти кога е пикът на мигриралите по махалите“, обясни той.

Николов подчерта, че имената на хората, които са се преселили скоро все още не са публикувани от повечето общини. „Това е пълна липса на публичност, защото са готови още от миналата събота“, смята той.

Николов обясни, че малките общини също получават пари по европрограми и национално финансиране, които именно кметът и общинският съвет там разпределят. „Да вземем например община Вършец, в която публичната база данни на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН) сочи, че от влизането в ЕС до август 2023 г. имат безвъзмездна финансова помощ от над 11,400 милиона лева. Община Невестино - над 8,300 милиона лева. Това може и да не са много пари за местните нужди. Кой обаче не иска да разпределя пари?“, каза той.

България е на трето място по обезлюдяване на селата в Европейския съюз. Преселенията от селото към града не спират вече 20 години. Тази година, обаче сме свидетели на демографски феномен. Потоци от хора са се преселили от градовете към малките села из цялата страна. Това се вижда ясно в проучване на Института за изследване на публичната среда. Пикът от регистрации е през първите четири месеца на тази година - годината на изборите за кметове.

След 29-ти април интересът към селата затихва, когато е крайният срок за всички желаещи да гласуват на друго място.

„В сравнение с периода януари април 2022 г., желаещите да се преместят по настоящ адрес тогава са били 38 000, за същия този четиримесечен период 2023 г. желаещите са станали почти 69 000 души, и са сменили своите адреси с нови настоящи адреси“, заяви Ива Лазарова от Института за изследване на публичната среда.

Данните може да провери всеки в системата ГРАО. Местните избори не са извънредни, те се провеждат на четири години и всеки може да предвиди, че ще са през октомври. Срокът да се регистрираш и гласуваш за желания кмет винаги е шест месеца преди вота. Срещу документ за собственост на имот или договор за наем, всеки може да се регистрира навсякъде - по настоящ адрес, независимо дали наистина живее там. бройката определено има значение.

Във видинската община Ново село в първите 4 месеца с настоящ адрес са се регистрирали 306 нови жители. За сравнение, през миналата година заселниците до април са били едва 10. Общината е от пет села. Някои от тях ще избират свой кмет, но и петте ще гласуват и за кмет на общината. Във Винарово постоянните обитатели са около 530, а по настоящ адрес ще гласуват цели 506. От тях над 150 са вписани тази година - брой достатъчен, за да повлияе сериозно на изборите. Питаме хората откъде е интересът към мястото.

„Отде да знам, по сме красиви, по-обични“, каза Мишо Атанасов.

"Тук няма такива пришълци. 200 човека не се виждат, къде са", смята Емил Герасимов.

Общинският кмет, който сега не е кандидат, обяснява новите гласоподаватели с настанените в социални заведения в района - три центъра от семеен тип, едно преходно жилище и един дом за хора с деменция. Там хората също са с право на глас. Други притежавали имоти, но живеели в по-големи градове. Така е изпълнено законовото изискване – да имаш имот или договор за наем в селото.

„ГРАО-Видин е проверило и е потвърдило, че това действително отговаря на това, което изисква законът", заяви кметът на община Ново село Георги Стоенелов.

Крива, изготвена по данните обаче, ясно показва, че пикът на новодошли през годината в общината е именно през април – месеца, в който изтича срокът за уседналост преди изборите.

Подобна е ситуацията и в Невестино - малка община в Кюстендилска област. 

„Само за периода януари – април тази година регистриралите се всъщност са 48, а за същия период миналата година е бил само един, т.е. 48 пъти повече са желаещите“, каза Ива Лазарова.

Отговорът в община Невестино е, че всичко е наред.

„В последните години на територията на общината се закупиха много къщи. Има хора, които се регистрираха заради това, че в община Невестино са по-ниски от в община Кюстендил. И сега са тук заради по-ниския данък на МПС“, каза секретарят на община Невестино Мая Арсова.

Кривата с регистрациите в община Невестино на Института за изследване на публичната среда показва, че отново най-много хора са се регистрирали малко преди срока за уседналост на изборите – месец март.

Друмохар е друго село в община Невестино. Новорегистрираните до април са 10 души.

„Предната година тези хора не можеха да вземат нито отопление, ваучери за отопление, нито па тия, които искаха да добият дърва на корен, не можеха да ги вземат, щото нямат адресна регистрация. А живеят тук и не могат да се отопляват“, каза кметският наместник на с. Друмохар Красимир Георгиев.

При обиколка из селото екипът на bTV откри само един от тези 10 новорегистрирани.

Еремия е друго село в общината - регистрираните се тази година са 10 души. Кметският наместник казва, че всички са свързани със селото. Живеели в по-голям град, а сега любовта им към селския живот се събудила.

Завръщане на хора от града към селото наблюдаваме и в община Вършец. До април миналата година тук са се регистрирали 39 по настоящ адрес, а тази - 152, сочат данните. Само в едно от селата в общината – Горно Озирово тазгодишните вписани по настоящ адрес до април са 47. Селото е с малко над 150 постоянни жители и ще избира както селски кмет, така и общински - на Вършец.

„Съживяването малко или много на тези села. Има и доста хора, които се връщат от околните и големите градове, от София включително. Имаме доста закупени къщи нали, с нови собственици, хората решават и си правят регистрация“, заяви кметът на Вършец по заместване Петър Стефанов.

Пикът на "съживяване" обаче е през е април – месецът на крайния срок за желаещите да гласуват през октомври.

„Ние няма как да откажем, трябва да има някакво основание да не отговарят на правилата и изискванията, за да бъде върната тази регистрация“, обясни Стефанов.

Оказва се, че сред пришълците в Горно Озирово има и хора от съседното село Лютаджик, Врачанска област. Така на избори тези хора отиват да гласуват за местните управници не на своята, а в съседната община Враца. Потвърждава ни го Ивайло Георгиев - един от приходящите другоселци.

Съселяни на Ивайло потвърждават информацията за поне седем имена от Лютаджик, които са с настоящ адрес в Горно Озирово и гласуват там.

Скок в броя новорегистрирани по селата през пролетта тази година се наблюдава из цялата страна.

В община Земен кривата също показва пик през април и рязко спадане на интереса след изтичане на срока за уседналост за изборите.

В община Макреш картината е подобна.

Отговорите на общинарите се повтарят, че всичко е законно, представени са документи за собственост или наем в срок. Проверките на документи обаче не улавят реалните игри и мотивация на гласоподаватели в борбата за власт над малките общини.