Макар наличието на дефицити в избирателните списъци, те остават съществена част от избирателния процес. Напредването на технологиите и комуникацията позволява тяхното далеч по-лесно съставяне, като всяка секция съдържа списък с имената на гражданите от съответната част на населеното място.
По малко по-различен начин стоят нещата преди век и половина, когато през 1882 година се провеждат избори. И тогава, както и сега, комисиите ползват избирателни списъци. Намираме екземпляр в Регионалния исторически музей на София.
„Списъците имат по-голяма точност след първото преброяване през 1881 година. Избирателите в нашия списък са само мъже. Те са представени по райони в избирателните райони – сега бихме казали по секции. В тези списъци фигурират освен тяхното име, тяхното занятие и възраст, което дава възможност да придобием представа за това какви са били избирателите по това време“, коментира пред bTV Марияна Маринова, завеждащ отдел „История, етнография и ДКЦ“ в РИМ-София.
Сред професиите са тези на „кантарджия“, „търговецъ“, „дограмаджи“, „бакалинъ“, „священникъ“, „ткачь“, „чиновникъ“, „въжаръ“ и други.
Според изборните правила Обикновеното народно събрание се е съставяло от представители, избрани от народа – един представител на 10 хиляди души от двата пола. Системата е била мажоритарна, а броят на представителите е варирал.
Както и сега, така и преди е имало критики към избирателните списъци.
“Много е странно, че между едните и другите избори има голям ръст в броя на избирателните списъци, което поражда много интерпретации. Едни смятат, че в тези избори са преброени всички жители, а не само тези, които имат избирателни права. Всичко е било много в началото си. Хората са се учели как се правят избори“, посочи Маринова.
В Търновската конституция е записано: „избиратели са всички български граждани“. Прави впечатление, че не е уточнено дали са жени или мъже. Въпреки това жените в България получават избирателни права през ХХ век.
„Чак през 1937 година жените, които са омъжени, разведени или вдовици, добиват право да гласуват, което са непълни избирателни права. През 1945 година жените имат пълни избирателни права, като тогава и има избрани народни представители жени“, допълни експертът.
За народни представители са избирани навършилите 30 години. Въпреки това има изключение, а то е в избора на Стефан Стамболов, който по време на Учредителното народно събрание е бил на 25-годишна възраст.
Друг ключов елемент от изискванията се оказва образованието, като е записано, че народните представители трябва да са книжовни. Така формулирано се дава възможност на различните етноси след освобождението да имат представителство. Следи се за спазването на правилото, като дори е имало случаи изборът на неграмотни представители да бъде касиран.
Между 1882 година и 2022 година изборните правила множество пъти са били променяни. Сменяли са се мажоритарна с пропорционална или смесена избирателна система. Последната голяма промяната беше с въвеждането на машинното гласуване.
