Той е капитан, астронавт и сенатор. Той е ръководителят на НАСА на Земята и в Космоса. Той е Бил Нелсън и през седмицата дойде за първи път у нас. По покана нашия екип Нелсън посети bTV. Вижте лицето на НАСА в първото му интервю за българско телевизионно предаване. 

Снимка: bTV

Както чуваме известната песен на Синатра – „Fly me to the Moon”, изпята преди толкова много време. Повече от половин век след „Аполо 17“ не сме кацали на повърхността на Луната. Не е толкова далеч, само на 400 000 километра. Защо не сме били там оттогава?

Защо да се върнем? Чудесен въпрос! Бях там преди половин век. Сега защо да се върнем? Отиваме отново там, за да учим, да напредваме, да създаваме, така че да можем да стигнем до Марс. Не се връщаме на Луната просто така. Насочили сме се към друга част на Луната – потегляме към Южния полюс. А там е много трудно да се кацне.

Защо?

Защото цялата повърхност е осеяна с кратери. Ако това е Луната и слънчевата светлина пада косо към Южния полюс, то всеки кратер, всяка цепнатина е в постоянна сянка.

Снимка: bTV



Напълно тъмна страна?

Тъмната страна е от другата страна на Луната. Там е постоянен мрак. А в кратерите, сенките се получават от ъгъла на падане на светлината. Няма много места, където да може да се каца. А защо сме се насочили натам? Защото смятаме, че там има вода. Ако има такава, има водород и кислород, ракетно гориво. Затова сме тръгнали към южния полюс на Луната.

Снимка: bTV



Много различно ли е от кацането там, където сме били преди?

Да. Преди кацнахме в центъра на Луната, където има постоянна светлина. Вече я бяхме наблюдавали с нашите сателити, космически апарати, телескопи. Знаехме къде искаме да кацнем. Но сега, насочвайки се към Южния полюс, не сме сигурни дали имаме ясна представа за мястото.

Снимка: bTV

Не може да кацнеш в кратер, иначе ще попаднеш в постоянен мрак. Може да се преобърнеш. Затова трябва да кацнеш в пространствата между кратерите. Това прави мисията толкова различна. А и целта на мисията не е просто да стигнем до Луната, а да научим достатъчно там, че да можем да изпратим хора на Марс.

Снимка: bTV



НАСА е пионер, златен стандарт за цялата планета във вашата област, но как гледате на геополитиката на Космоса? Япония например изпратиха мисия с роботи, без астронавти. Също така Китай с „Чанг-е“, както и Индия с „Чандраян“. Това надпревара ли е? Състезавате ли се?

https://btvnovinite.bg/bulgaria/direktorat-na-nasa-ot-sofija-vazmozhno-e-balgarski-astronavt-da-stapi-na-lunata.htm

Задавате два различни въпроса. Първо, споменахте международното участие и да, нашата космическа програма е много международна. Погледнете Международната космическа станция. 15 партньори са участвали в построяването – предимно руснаци и американци, и я оперираме заедно. 116 нации са провели научни изследвания на Международната космическа станция. Но сега, насочвайки се към Луната, този път се връщаме с международни партньори. В „Артемида 2“ ще има канадски астронавт, след което ще обявим други международни астронавти на бъдещи мисии. Това е единият Ви въпрос.

Снимка: bTV

След това ме попитахте за състезание. Няма конкуренция между партньорите, но има съревнование с Китай. Смятам за съществено важно САЩ и международните ни партньори да кацнем на Южния полюс преди китайците. Това възнамеряваме да направим. Не искам китайците да стигнат там и както правят на островите Спратли в Южнокитайско море - да кажат: „Това е моя територия, стойте надалеч“. Искаме Южния полюс на Луната да е за всички нации, където да можем да развиваме наука, където ако има вода, можем да произвеждаме водород и кислород.

Снимка: bTV

Както казахме, Луната е на едва 400 000 км от нас. Марс е друго нещо – много по-далеч е. Кой е основният въпрос на Марс, на който още не е намерен отговор?
 
Всички знаем, че е имало вода на Марс преди милиони години. Приземявали сме около 5 марсохода на тази планета. В последно време са два, най-скорошният е „Пърсивиърънс“. Той е голям колкото пикап. Има сонда и пробива повърхността с размерите на пура в титаниеви тръбички. Вече имаме 32 проби, взети от пресъхнало корито на езеро, където се е вливала река. Смятаме, че където е имало вода, най-вероятно е имало и живот, преди милиони години. Продължаваме да търсим живот в Космоса и това е един от примерите, които разглеждаме. Марс може да е била населена планета.

Снимка: bTV



А Europa Clipper? Целта му е да изучава една от луните на Юпитер. Защо луните на Юпитер и Сатурн са толкова интересни в момента?
 
Защото смятаме, че е възможно и там да има живот. Europa Clipper ще стигне до луната на Юпитер, която, бидейки толкова отдалечена от Слънцето, е покрита с лед – обвивка, дълбока километър и половина. Но под леда има топъл океан. А ако има вода, то може да има микробен живот. Изпращаме Europa Clipper на тази луна на Юпитер, за да видим дали има живот там. Беше изстреляна едва миналата седмица от космически център Кенеди и пътува към Юпитер. Ще изпратим още една сонда по-далеч – до една от луните на Сатурн – Титан, за да проучим същото – дали е имало или има сега живот на Титан.

Снимка: bTV


 
Колко дълго очаквате да пътуват тези сонди до луните, до крайните си цели?
 
Ако можеха да стигнат директно, щеше да отнеме две години, но нямахме достатъчно силна ракета, че да стигнат направо, така че се подпомагаме с гравитацията. Обикаляме около планетите, захващаме се в гравитационния тласък и се изстрелваме по дадена траектория. Тези планетарни учени са толкова добри, че могат да разберат точните траектории, за да го изпратят – в този случай до луната на Юпитер.

Снимка: bTV


 
България е сред малкото нации, изпратили свои астронавти в Космоса, но преди много време. Виждате ли потенциал за съживяване на партньорството с българските учени след толкова години?

Продължи да четеш