Фразата на френския писател Александър Дюма „Търси жената” се отнася с пълна сила за Леа Коен. Тя е майстор на историите, известна българска писателка и е била дипломат в няколко държави. В студиото на „120 минути” Коен разказа за новия си роман „Жените от кино „Роялъ”, който разглежда събития от нашата история през 30-те години на XX в.
„Този период на историята ни е много интересен и обременен с много клишета”, обяснява писателката своето решение да постави действието на книгата в това време.
„Жените от кино „Роялъ” се групират около една мистериозна история, свързана с едно мистериозна престъпление. Това престъпление води до неизследвани територии в българската история от 30-те години на XX в. и е свързано с факти, които са забулени с мистерия”, разкри Коен.
Действието се развива в „Театъра на Армията”, където в миналото се е помещавало кино „Роялъ”. Самата сграда с нейните етажи е метафора на българското общество по онова време.
Това е период след Първата световна война, през който се проявява новата свобода на нравите във всички страни. Жените се еманципират, започват да имат много по-активен социален живот и да имат по-активна роля в обществото, което се подкрепя от държавата, но среща съпротива от някои консервативни кръгове.
„Войната въпреки своята разрушителна сила предизвиква след себе си страхотен подем и той не е само социален, но и технологически, и икономически. Новите технологии показват своята стойност по време на война. Това важи и за България, където през 30-те години има силно социално развитие”, смята Коен, която цитира един от главните герои в своя роман – тютюневия магнат Жак Асеов.
Конвенционалната война е различна от тази, която се появява след Втората световна война и сега не можем да кажем, че един глобален конфликт би донесъл напредък, допълва Коен.
По онова време България е сравнявана с Швейцария.
„България не е Швейцария на Балканите. Най-добре е да си бъде България на Балканите в своя най-цивилизован вид, защото имитационните цивилизации не само са лишени от оригиналност, но и не са много успешни”, смята писателката.
Швейцария е с три езикови общности и е конфедерация, докато България е една монолитна република с един монолитен народ. Разликите са много големи и в манталитета, и в темперамента на двата народа.
Именно промените на манталитета в България е една от основните теми на романа „Жените от кино „Роялъ”.
„Съществува един светъл възрожденски манталитет, който е свързан с една защитна функция на обществото, включително и на жената като изключително уязвима. С царуването на Фердинанд започват да настъпват промени, които са свързани с еманципацията на жената като такава, което показва едно развитие на манталитета, което става по-бързо сред женската половина на обществото, отколкото в мъжката”, смята Коен.
Според нея жените са по-прогресивно настроени от мъжете през този период. Развитието обаче не е убедително. Има стереотипен манталитет, който в днешно време не поставя знак за равенство между мъжете и звездите.
Леа Коен коментира и идеята за превод на „Под игото” с осъвременяване на езика на творбата. Писателката смята, че такова упражнение е неуместно, а важното е да се запази „ароматът” на езика и това ще предизвиква хората да търсят старите думи, което е едно хубаво интелектуално упражнение.
