Иван Бърнев и Бойко Кръстанов са баща и син в театралната версия на кинохит от 1998 г. Двамата актьори влизат в драматични сблъсъци на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ под режисурата на Явор Гърдев. Лъжи, гняв, недоверие, остър език, обилно количество сарказъм и лицемерие излизат на показ, и то по време на семейно събитие, което би трябвало да носи само хубави емоции.

Снимка: Стефан Н. Щерев

„Празникът“ е спектакъл, олицетворение на необикновена човешка менажерия, в която хората си приличат с животните заради първичния инстинкт, нагона и липсата на етикет. Той е за бащите, които плачат на рождения си ден и за моментите, които преминават; за речите, които се забравят; и за децата, които изневеряват на сърцата си и забравят откъде са тръгнали.

Бърнаут или връщане на спомени от минало? Кой е извергът – синът или бащата? Комплекси или депресия пречат на нормалните отношения? И защо се случва така, че собствената ти плът и кръв се изхрачва в лицето ти? Всички въпроси в този театър на герои със силни характери са с предизвестени отговори, но само за героите, не и за публиката...

Снимка: Стефан Н. Щерев

Може би, затова и „Празникът“ е черно-бяло представление, а истината на всеки от персонажите се прокрадва като тънка червена линия, точно както червените подплати на част от костюмите – единственият физически цвят. Голотата е другото цветно петно и контрапункт на цялата абсурдна суровост в тази драматична история. Точно навреме се появяват и редуват красивите крака на Весела Бабинова и Луиза Григорова-Макариев, и разсъблечените от кръста нагоре тела на Бойко Кръстанов и Мак Маринов.

Музиката в спектакъла е на живо, а „саундтракът“ към него се изпълнява от Весела Бабинова, която освен с талант и красота, блести и с невероятно мелодичния си секси глас във финалното парче, с което завършва „Празникът“.

В останалата част от актьорския състав са Анастасия Лютова, Борислав Димитров-Бобо, Владимир Зомбори, Георги Кацарски, Иван Петрушинов, Каталин Старейшинска, Пенко Господинов и Христо Пъдев.

Интересната сценография, разположена на няколко нива на иначе високата сцена, е на Свила Величкова и Елица Рангелова, техни са и костюмите. Музиката е на Калин Николов, а преводът – на Маргита Гошева.

Снимка: Стефан Н. Щерев

Явор Гърдев за „Празникът“

Линда – млада жена, която все още живее с родителите си в датско провинциално имение, неочаквано посяга на живота си. Нейният брат-близнак, както и по-младите ѝ брат и сестра, които отдавна вече живеят самостоятелно, изпадат в недоумение защо се е самоубила. Цялото семейството е съкрушено.

Погребението минава, болката постепенно започва да утихва и на хоризонта се задава юбилеят на бащата. Всички от семейството се събират във фамилното имение, за да отбележат годишнината.Честването започва многообещаващо и семейната хармония е на път да се възстанови след тежките рани от преждевременната загуба.

Всички членове на семейството – любители на острия хумор, взаимните саркастични провокации и солените шеги – лека-полека се отпускат и потъват във вихъра на празника, докато братът-близнак на самоубилата се Линда не решава да произнесе поздравителна реч, която преобръща всичко.

Снимка: Стефан Н. Щерев

Солидно изградената (по правилата от манифеста на „Догма 95“) екранна драматургична основа на датското авторско трио Томас Винтерберг, Могенс Руков и Бо Хансен в началото на новото хилядолетие получава своята сценична адаптация от британския драматург Дейвид Елдридж. През 2004 г.   година тази адаптация за пръв път е поставена на сцената на лондонския театър „Алмейда” с младия Том Харди, след което започва непрекъснатото ѝ триумфално шествие по европейските и световни сцени, за да стигне днес до среща и с българските зрители.