Иван Бърнев и Бойко Кръстанов са баща и син в театралната версия на кинохит от 1998 г. Двамата актьори влизат в драматични сблъсъци на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ под режисурата на Явор Гърдев. Лъжи, гняв, недоверие, остър език, обилно количество сарказъм и лицемерие излизат на показ, и то по време на семейно събитие, което би трябвало да носи само хубави емоции.
„Празникът“ е спектакъл, олицетворение на необикновена човешка менажерия, в която хората си приличат с животните заради първичния инстинкт, нагона и липсата на етикет. Той е за бащите, които плачат на рождения си ден и за моментите, които преминават; за речите, които се забравят; и за децата, които изневеряват на сърцата си и забравят откъде са тръгнали.
Бърнаут или връщане на спомени от минало? Кой е извергът – синът или бащата? Комплекси или депресия пречат на нормалните отношения? И защо се случва така, че собствената ти плът и кръв се изхрачва в лицето ти? Всички въпроси в този театър на герои със силни характери са с предизвестени отговори, но само за героите, не и за публиката...
Може би, затова и „Празникът“ е черно-бяло представление, а истината на всеки от персонажите се прокрадва като тънка червена линия, точно както червените подплати на част от костюмите – единственият физически цвят. Голотата е другото цветно петно и контрапункт на цялата абсурдна суровост в тази драматична история. Точно навреме се появяват и редуват красивите крака на Весела Бабинова и Луиза Григорова-Макариев, и разсъблечените от кръста нагоре тела на Бойко Кръстанов и Мак Маринов.
Музиката в спектакъла е на живо, а „саундтракът“ към него се изпълнява от Весела Бабинова, която освен с талант и красота, блести и с невероятно мелодичния си секси глас във финалното парче, с което завършва „Празникът“.
В останалата част от актьорския състав са Анастасия Лютова, Борислав Димитров-Бобо, Владимир Зомбори, Георги Кацарски, Иван Петрушинов, Каталин Старейшинска, Пенко Господинов и Христо Пъдев.
Интересната сценография, разположена на няколко нива на иначе високата сцена, е на Свила Величкова и Елица Рангелова, техни са и костюмите. Музиката е на Калин Николов, а преводът – на Маргита Гошева.
Явор Гърдев за „Празникът“
Линда – млада жена, която все още живее с родителите си в датско провинциално имение, неочаквано посяга на живота си. Нейният брат-близнак, както и по-младите ѝ брат и сестра, които отдавна вече живеят самостоятелно, изпадат в недоумение защо се е самоубила. Цялото семейството е съкрушено.
Погребението минава, болката постепенно започва да утихва и на хоризонта се задава юбилеят на бащата. Всички от семейството се събират във фамилното имение, за да отбележат годишнината.Честването започва многообещаващо и семейната хармония е на път да се възстанови след тежките рани от преждевременната загуба.
Всички членове на семейството – любители на острия хумор, взаимните саркастични провокации и солените шеги – лека-полека се отпускат и потъват във вихъра на празника, докато братът-близнак на самоубилата се Линда не решава да произнесе поздравителна реч, която преобръща всичко.
Солидно изградената (по правилата от манифеста на „Догма 95“) екранна драматургична основа на датското авторско трио Томас Винтерберг, Могенс Руков и Бо Хансен в началото на новото хилядолетие получава своята сценична адаптация от британския драматург Дейвид Елдридж. През 2004 г. година тази адаптация за пръв път е поставена на сцената на лондонския театър „Алмейда” с младия Том Харди, след което започва непрекъснатото ѝ триумфално шествие по европейските и световни сцени, за да стигне днес до среща и с българските зрители.