Попитали Бил Гейтс колко пари му трябват на човек, за да бъде щастлив. Отговорил: „Още малко!“.

Не зная дали тази история е истинска или измислена, но съм сигурна, че ще се съгласите с изводите. Ако парите не са определящи за щастието, защо тогава все сме сред най-нещастните нации в Европа, света и изобщо в цялата вселена. Българите сме сред най-неудовлетворените хора от живота си и това се вижда не само от класациите, но и от разговорите с роднини, приятели и напълно непознати. Може ли поне едно събиране около маса да не завърши с разговора за „тая скапана държава, от която нищо не става“. После пък защо идвали бежанци! Нали сме толкова бедни, нямало какво да им дадем?!?

Наскоро се върнах от Кения – една от най-развитите африкански държави. Там видях друго измерение на бедността. Но хората не се оплакват. Вместо това често чувах „Hakuna matata!” или „Всичко ще бъде наред”.


Убедена съм, че в България няма истински бедни хора. Родени сме в райско кътче върху плодородна почва. Човек може да пие вода до насита от всяко планинско поточе.

В Кения посещавам племето на ендороите в селището Кипкункуй, което в превод означава „където живеят крокодили“. Земята е камениста и е напукана от сушата. Местните разказват, че каквото и да посадят, нищо не вирее. Нямат прясна вода и жените я пренасят на ръце в бидони от няколко километра – както за семейството, така и за животните. Млада жена ме кани в дома си. В България трудно бихме си представили, че подобно съоръжение е обитаемо – барака, изградена от ламаринени стени и покрив. Мебелите са оскъдни. Питам какво ядат. Ребека, нашата домакиня, разказва, че гледат 5 кози. Тъй като няма трева наоколо, млякото им не е достатъчно, за да нахрани семейството. Сутрин си правят чай с мляко, а ако изкарат някой шилинг, може да вечерят. „No lunch” (няма обяд - бел. ред.), казва ми жената. 


При много от етническите общности в Кения момичетата ги омъжват много рано. 15-16 години е подходяща възраст. Преди да се задомят, обаче, трябва да бъдат обрязани. Това е болезнена процедура, при която се отстраняват всички женски полови органи, които доставят удоволствие при секс. Местните обясняват, че това се налага, защото иначе жената е „нечиста“. Моето предположение – мъжете искат да са сигурни, че жените няма да им изневеряват. Но пропускат „малката“ подробност, че процедурата води до увреждания, включително и зарязяване с болести по кръвен път. Защото, макар и официално забранено, все още традиционно обрязването става публично, в центъра на селото, пред погледите на всички. Възрастна жена, в общия случай, с едно бръснарско ножче обрязва всички момичета, на които им предстои да бъдат омъжени.


Това, което следва за много от тях, е да раждат деца, докато това е възможно. Без право да използват контрацептиви. Но задължени да се съгласяват с решенията на мъжа си и да се примирят, че той може да се прибира при съпругата, която си избере за вечерта. При много от етническите общности в Кения се практикува многоженството. Дори  и днес. „Радвам се да видя хора като вас, които могат да занесат посланието ни на други хора. Чрез вас мъжете ни виждат, че жените в другите държави са свободни хора, не робини! Момиче като теб е пример за нашите момичета, че могат да постигнат повече. Дори и от момчетата!“. Това ми каза една жена от същото племе, която е имала невероятната смелост да изгони съпруга си и да роди само 3 деца. Представете си как една българка е вдъхновение за кенийките не с талант, не с образование, не с кариера... А с това, че е свободна!


Българите имаме лесен достъп до образование. Според доклад на ООН ние сме сред най-грамотните нации в света – над 90% от населението може да чете и пише. За сравнение, всеки трети кениец няма този късмет. В Кения е безплатно само основното образование, а за да ходиш в гимназия, трябва да плащаш такси. Трябва да си достатъчно силен, за да издържиш физически. Много селища са отдалечени и учениците ходят по 6-7 километра във всяка посока всеки ден. Трябва и да си смел, особено ако си момиче. Защото не е изключено да бъдеш открадната по пътя за булка.

Мисля, че това, което ни прави нещастни, е тесногръдието, лицемерието, дребнотемието. Убедена съм, че щастието се крие в достойнството на човека, полета на мисълта, силата на духа и възможността да вижда по-далеч от носа си.

Ще завърша с думите на първата жена президент в Африка – Елън Джонсън Сърлийф: „Ако не се страхуваш от мечтите си, значи не са достатъчно големи“.