Липсващи лекарства, договаряне за медицински хеликоптери, смяна на болнични директори, протести на пациенти и спешни медици, отпадане на задължителната карантина при COVID-19, поредна „първа стъпка“ към изграждането на Национална детска болница и по-добро финансиране на сектора – това беляза здравеопазването у нас през 2023 г.

Годината започна с недостиг на лекарства. Темата остана актуална почти до края на ноември, а двама министри (д-р Асен Меджидиев и проф. Христо Хинков) се опитаха да я решат. Пациентите обаче не останаха особено доволни, а лекарите се възпротивиха на въвеждането на електронните рецепти за изписване на антибиотици и медикаменти за лечение на диабет.

След хаоса с е-рецептите: Връщат хартиените бланки за изписване на антибиотици

Липсата на лекарства

През януари служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев реши лично да се запознае с проблема и посети няколко аптеки още в първите дни на месеца.

„Недостиг има, но на много малко продукти, а не на 300 животоспасяващи медикаменти, за които се говори“, поясни той и обеща да реши проблема с доставките.

Недостиг на лекарства: Според МЗ има инсулин, пациентите обаче не го намират

Липсващите лекарства доведоха до наказания в средата на януари. Това стана след поредица от проверки, макар да бяха глобени само трима търговци на едро. Оказва се, че нарушителите не са изпълнили задължението си да подадат информация към системата СЕСПА за наличните в складовете им медикаменти.

Димитър Маринов: Все още има лекарства, които са забранени за износ, но се намират трудно

„Предстоят законодателни промени. Системата за наблюдение на лекарствата, която сега наблюдава само 60 медикамента, е направена така, че всеки би могъл да влезе в нея, без да остави следи“, посочи тогава служебният здравен министър.

Заявката на проф. Христо Хинков

През юни със силна заявка в стола на здравния министър седна проф. Христо Хинков. Той обеща да се справи с недостига на лекарства, да увеличи заплатите в Спешна помощ с 15-20% чрез Бюджет 2024, страната ни да има Национална детска болница до две години, да направи промени в ръководствата на няколко лечебни заведения, както и през декември у нас да пристигне първия медицински хеликоптер.

Забраниха износа на инсулини и антибиотици за системна употреба от деца

В началото на август започнаха да се подготвят законовите промени за минимизиране на риска от недостиг на лекарства.

„Те засягат търговията на едро и дребно с лекарствени продукти, паралелния внос и усъвършенстване на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти“, посочи министърът на здравеопазването в редовното правителство.

Есента обаче дойде с нова лекарствена криза и размяна на обвинения между председателят на здравната комисия проф. Костадин Ангелов и бившия здравен министър проф. Асена Сербезова. Скандалите завършиха с въвеждането на забрана за износ на дефицитни медикаменти и въвеждането на електронни рецепти. Мерките бяха приети скептично както от пациентите, така и от лекарите. 

Медицински хеликоптери

Договарянето на шест въздушни линейки бързо засенчи кризата с липсващите медикаменти в аптечната мрежа. Прогнозната сума за поръчката беше над 135 млн. лв., като освен хеликоптерите, в нея бяха включени апаратурата и обучението на медиците, както и опцията за придобиването на още две допълнителни машини. По график доставките им трябваше да започнат в края на годината и да приключат до края на април 2026 г.

Първите спасителни хеликоптери: Връчват свидетелствата на пилотите

В края на март стана ясно, че е обявена процедурата за наемането (не за закупуването) на два медицински хеликоптера. Служебният вицепремиер и транспортен министър Христо Алексиев обеща в средата на годината у нас да заработи системата за медицинска помощ по въздуха. Обясни също така, че решението за наемане на хеликоптери е временно, докато не се сдобием със собствени въздушни линейки. Стана ясно още, че се очаква първата машина да пристигне в България през декември.

Георги Гвоздейков: Първият хеликоптер за спешна помощ ще е наличен в края на годината

В средата на май започна обучението на първите 50 медици, медицински сестри и парамедици, които ще оказват спешна помощ по въздуха. С тази задача се зае тренировъчния център на ВМА. Паралелно с това се изградиха и хеликоптерните площадки в десетки болници в страната.

Първият медицински хеликоптер осъществи тестови полен в средата на декември, а няколко дни по-късно шестима пилоти получиха своите свидетелства за изпълнение на операции по оказването на въздушна спешна помощ. Стана ясно още, че в Бюджет 2024 са осигурени средства за закупуването на още две въздушни линейки.

Болници в криза и директорски оставки

В края на януари директорът на болница „Св. Иван Рилски“ депозира своята оставка – по този начин д-р Дечо Дечев изрази протеста си „срещу липсата на финансова подкрепа от страна на Министерство на здравеопазването“ след сливането на управляваното от него лечебно заведение с белодробната болница „Св. София“. Играта „вабанк“ даде резултат и той все още е директор.

Валентин Димитров: Финансовото състояние на

На 10 април за пръв път се заговори и за финансовото състояние на единствената у нас спешна болница. Директорът на „Пирогов“ д-р Валентин Димитров тогава заяви, че въпреки натовареността на лечебното заведение и факта, че там лекуват всички неосигурени лица, състоянието на лечебното заведение е стабилно. 

Напрежение в

Четири месеца и половина по-късно нов скандал разтърси „Пирогов“. Тогава медицинска сестра разказа във Фейсбук как съветник на министърът на отбраната заплашил медиците с уволнение, ако не прегледат приоритетно неговото дете. Няколко дни по-късно Мустафа Емин от ДБ подаде оставка, а Тодор Тагарев я прие. Здравното министерство обаче започна проверка в лечебното заведение.

Напрежението около единствената ни спешна болница приключи на 5 декември, когато от Министерство на здравеопазването съобщиха, че д-р Валентин Димитров е освободен заради „установени нарушения по Закона за обществените поръчки“. Скандалът придоби политически привкус и се наложи двете страни в него да бъдат изслушани в комисията по здравеопазване в НС.

След опасността от закриване: Пет отделения на болницата във Враца поискаха увеличения на заплатите

Проблеми имаше и в лечебните заведения във Враца, Котел, Белоградчик, Раднево и Велинград. Две от АГ болниците в столицата също бяха изправени пред криза – одитен доклад разкри, че доходите на директора на „Майчин дом“ проф. Иван Костов възлизат на близо два милиона лева за две години и половина, а опита на СОС да смени директорът на „Шейново“ д-р Румен Велев след размяната на две бебета доведе до протести на работещите в болницата.

Не мина без протести

Първият протест в сектора беше през февруари. Тогава хората с увреждания и пациентите с редки заболявания настояха за промени в Наредбата за медицинска експертиза и право на достоен живот.

Спешният център във Варна излиза на протест: Искат по-високи заплати

Спешните центрове пък изразиха недоволството си в началото на лятото. Тогава стана ясно, че незаетите работни места само в ЦСМП-София са около 150, а сигналите за хора със спешни здравословни проблеми нарастват – 15 екипа обслужват около 300 повиквания в рамките на 12 часа.

Кризата се задълбочи в средата на юли, когато към исканията на колегите си от София се присъединиха и шофьорите на линейки във Варна. Те настояваха за по-високи заплати и по-добри условия на труд.

Хората с редки заболявания сигнализираха за липсващи лекарства в началото на юли. Пациентите с миастения гравис настояват държавата да предприеме спешни мерки, защото не могат да намерят единственото лекарство, което им помага да живеят. Омбудсманът пък сезира Министерство на здравеопазването, че в аптечната мрежа липсват осем вида медикаменти за диабетици.   

Имаше и добри новини

Месец по-късно дойде и първата добра новина. Медици спасиха живота на родилка от Силистра, транспортирана със „Спартан“ до София. Служителката на НАП в крайдунавския град Господинка Господинова ражда близнаци, но състоянието ѝ рязко се влошава. В началото на януари тя беше оперирана в „Майчин дом“ с помощта на съдови хирурзи от болница „Проф. Александър Чирков“, а по-късно лечението на жената продължи в Александровска болница.

„Не са хора, а ангели“: Историята за спасение и благодарност на родилката, транспортирана от Силистра

В края на септември пък стана ясно, че Валентина Бърнет от Добрич е получила престижната награда „Най-добра акушерка“ във Великобритания. А от ВМА отчетоха, че благодарение на 21 донорски ситуации през годината са успели да извършат 13 чернодробни трансплантации.

Благородно решение: Трима души получиха шанс за живот след трансплантации у нас

И още…

На 31 май министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев съобщи, че ще инициира промени в Закона за здравето, които да позволят отпадането на задължителната изолация на лица, болни от COVID-19, както и на задължителната карантина на контактните на тези лица.

МЗ предлага: Заразените с COVID-19 да останат вкъщи 14 дни, а контактните – 10 дни

COVID сертификатите отпаднаха в началото на юли. През септември обаче главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев съобщи, че има траен ръст на заразените с коронавирус, а през декември здравните власти предложиха нови правила при заболяването от COVID-19 – инфектираните да се изолират в домашни условия до 14 дни по преценка на лекар, a контактните да са под медицинско наблюдение за 10 дни.