Когато 16-годишният Димитър Дюлгеров става шампион на България по шах и се класира за световното в Словения, неговите треньори не очакват, че момчето ще пропусне тази възможност за изява.

Всички са изненадани, когато разбират, че Димитър няма да пътува. Баща му иска да го придружава и след като се явява проблем с парите за втори човек, шампионът си остава в къщи. Димитър не заминава и за Балканиада по шах.

А усилията на баща му (също Димитър) да изгради гросмайстор, спират до бедната къща в селото, където семейството живее. Според институциите Димитър е подложил децата си на нездрва изолация и ги лишава от контакти с връсници, образование и детство.
В средата на януари 2013 г.

домът на семейство Дюлгерови е обсаден.

Социалните служби и полицията извеждат Димитър, Елена и Волен, тъй като дни по-рано майка им Елена е подала сигнал за насилие в семейството.

В къщата остават 19-годишната дъщеря Стефка и 43 г. баща Димитър. След 22-годишен брак и дълго отсъствие от дома, Елена заявава публично: "Димитър биеше и четирите деца. Не спираше докато някой не припадне. С маркуч. Накрая аз понасях върху себе си".

Жената работи в Англия, твърди, че гледа деца и всичко спечело изпраща на семейството си. Елена не отговаря ясно защо е мълчала толкова дълго, ако това, което разказва е вярно. Обяснява, че "била голяма актриса, за да създава впечатление, че всичко е наред". Намало друг начин.
До този момент семейство Дюлгерови е клиент на социалните служби по друг повод.

Преди години бабата на децата - д-р Стефка Дюлгерова, подала сигнал, че внуците й не ходят на училище. Възрастната жена иска правата над децата, за да се грижи за тях. След дълги съдебни дела съдът не лишава родителите от права.

А социалните така и не успяват да видят при какви условия живеят децата, както и да разговарят с тях. Кметът на селото Петър Илиев разказва, че условията на живот са мизерни. Когато той приятелски посъветвал бащата да не лишава децата от образование, за да може "поне да станат шофьори", той му отвърнал:"ти си прост шофьор, от тебе съвети не искам".

"Идвали сме повече от 15 пъти. Той /Димитър/ ни посрещаше агресивно, вадил е секира, нарита служебната ни кола, обиждаше", разказва директорката на отдел "Социални дейности" към община Ловеч Катева. "Молехме го да запише децата под някаква форма на училище. Имаше глоби затова, че ги спира. Той ги плащаше и нищо. За мако записа децата в близко село, но после, без обяснение, те спряха да посещават часовете", казват социалните.
Според запознатите с казуса "Дюлгерови"

децата са имали право да излизат само с баща си.

Обикновено ги водил на турнири по шах. Димитър и Волен имат големи успехи за възрастта си. "Нямат друга тема освен шаха. Баща им е решил да ги прави гросмайстори", свидетелства директорът на ловешката полиция Георги Иванов.

"Засичахме го често в Плевен с голямото момиче - Стефка. През това време по-малките деца са били заключени в къщата в селото", разказва помощник директорката на училището, където децата учели да кратко Анжела Илиева. "За него сякаш най-важно беше да работят на компютър. Искаше да ги обгради с висок зид, да ги пази - да не ги отвлекат", казва педагожката и продължава:"Пращали сме наши ученици да ги търсят. Някое дете отваря, казва, че баща им не дава да пускат никого и да излизат, и така приключва всичко. Друг път ги пращаше да пасат кози.

Веднъж, когато бяхме с директора в къщата, пак за да молим бащата да ги пусне на училище, току що бяха заклали биволица. Страшна картина. Студено, кално. А децата - рошави, облечени леко и целите в кръв. Разнасяха месо и кокали като аборигени". Помощник - директорката признава, че се страхува от Димитър. При последната им среща той я заплашил и обидил. "Каза: - Кучко, разкарай се, ти ли ще ми казваш какво да си правя с децата. Няма да ги пусна на училище и това е."
Питам социалните и полицаите, ангажирани със случая,

не е ли твърде драстично държавата да се намесва в живота на едно семейство,

само заради избора децата да не учат. Давам пример с хилядите роми, които не само спират децата от образование, а и позволяват да се женят на 12, но затова още никой не им е отнел родителските права. Отговорът от институциите не е съвсем удовлетворителен. "Ако ни беше допуснал да направим социален доклад, нямаше да се стигне до тук", казва Катева от "Социални дейности". Георги Иванов, директор на полицията в Ловеч е по-категоричен:"Имаме сигнал за насилие. Длъжни сме да реагираме. А и от общуването с децата личи, че са инструктирани как да отговарят и че имат проблем с комуникацията."
Имаше ли следи от малтретиране е другият важен въпрос.

"Не, децата не изглеждаха малтретирани.

Тепърва психолозите, които разговарят с тях ще трябва да разберат какво се е случвало в семейството им", казват експертите. "Снахата и синът ми Димитър заедно решиха да спрат децата от училище и да живеят така", казва бабата д-р Стефка Дюлгерова. Тя е категорична, че снахата Елена е виновна за изолацията и провала на сина й Димитър, той "действа под неин диктат", заявава жената и казва, че се надява сега децата да заживеят при нея. "Мама винаги е била на наша страна. Сега изведнъж се превърна в предател, не знам защо", казва пред в. 24 часа най-голямата дъщеря Стефка.

Стефка е учила до трети клас, но въпреки това се справяла блестящо с компютрите, правела сайтове, а и на нея разчитали за домакинството в къщата.

Любов и омраза в сем. Дюлгерови

Елена е ученичка, а Димитър студент по медицина, когато се срещат. Влюбват се и въпреки несъгласието на родителите на Димитър, младите заживяват заедно. По думите на свекървата, младите посещавали заедно църквата на Адвентистите от седмия ден. Димитър, който е лекар по образование, имал кратка и не много успешна кариера по специалността. Майка му твърди, че тръгнал към научна кариера, но този опит приключил с уволнение.

"Отстраняването от работа го срина и тогава нещата станаха страшни", казва днес съпругата Елена. "Жена му беше виновна. Той ходеше на работа рядко, дремеше. А тя искаше да е край нея и да гледа децата. Елена му проми мозъка", казва свекървата Стефка. Бабата признава, че Димитър не е искал да става лекар. Баща му го виждал като сержант, а майката като вишист. Момчето не възразило, когато го насочили към лекарската професия. Като младеж обаче имал други интереси, които под натиска на родителите си, изоставил. "Играеше шах и тренираше фехтовка. Два медала имаше от фехтовката, искаше да учи в спортно училище, но тогава аз, може би това беше грешка, го спрях. Казах си, той Димитър има акъл, може да учи в гимназия, а после висше", разказва д-р Дюлгерова.

В последните години тя общува със сина си само чрез съда, където опитва да вземе права над децата. Днес свекървата е изненадана от разкритията на Елена за дългогодищен физически тормоз в дома им. "Не вярвам. Той има избухлив харктер, вярно е, но много си обича децата. Може да ги е плеснал, но сигурна съм, не е било жестоко." На слуховете, че Димитър е започнал да пие и това също подсилва агресията му, майката отново е категорична:"Не вярвам!"
"Не можете да ни заблудите с дипломация", казва 19-годишната Стефка на екипа ни.

Когато търсим бащата, за да разкаже своята истина, той казва, че ще ни отговори на всички въпроси, но срещу .... 10 000 лева. Продължаваме да питаме не му ли е по-важно да изчисти името си вместо да осребри личната си история. Той се засмива гръмко и казва:"Знам я аз системата. Вие така или иначе ще ме плюете". Опитите ни да чуем разказа на един наранен баща, чиито деца са отнети заради обвинение в насилие, приключват с хлопване на портата.

Момичето и бащата се прибират в къщата.
Докато Димитър, Волен и другата им сестра Елена са пръснати в различни краища на България. В очакване компетентните органи да решат съдбата им. Дали да са изолирани в къщи или адаптирани някъде, където не искат да бъдат. Засега.