Живеем в свят, в който толкова много от нещата, които използваме са създадени, за да бъдат изхвърлени. Какво би било, ако отпадъкът не е край, а начало.
В Дания това бъдеще вече се изгражда. Тук отпадъците са ресурс, а растежът означава затваряне на цикъла.
Пример за това е завод за енергия от отпадъци , чийто покрив е превърнат в парк и ски писта. Основната му функция е да предлага решение на един от най-сериозните екологични проблеми на нашето време – натрупването на отпадъци, и по-специално тези, които не могат да бъдат рециклирани.
Всеки ден десетки камиони доставят в завода точно този вид отпадък, който след това се обработва чрез изгаряне в две огромни пещи при температура до 1000°.
Произведената топлина се превръща в енергия и осигурява годишните нужди от електричество и централно отопление на 90 000 домакинства.
Всеки ден постъпват приблизително между 1600 и 1800 тона остатъчни отпадъци, или общо 610 000 тона за година.
„Това е цяла концепция – не става дума единствено за изграждане на покривен парк и ски писта, а и за привличане вниманието на местната общност, както и на целия свят към това, което правим тук. Така отворихме разговора как като общност да се справим с намаляването на общото количество произведени отпадъци. Вярвам, че постигнахме успех“, коментира Нил Тюр Ростед, представител на топло-електрическа централа за отпадъци Amager Bakke/CopenHill.
Textile Pioneers е семейна компания и една от първите в Дания, произвеждаща дрехи от рециклиран полиестер и повторно използван памук. Началото ѝ идва от убеждението на семейството в природосъобразния начин на живот.
„Стартирахме компанията през 2008 г., но едва преди десет години насочихме усилията си към рециклирането и възможностите за промяна в текстилната индустрия. Като семейство се стремим да намалим въглеродния си отпечатък, затова се храним изцяло веган и следваме устойчив начин на живот.
Осъзнахме, че е парадоксално да се стремим към устойчивост в личния си живот, а в работата да не следваме същите принципи. Затова решихме да ги приложим и в бизнеса, макар в началото да бяхме почти единствени в този подход. Смятахме, че при наличието на толкова отпадъци по света те могат да се превърнат в нови дрехи. Реалността, обаче се оказа по-сложна. Когато започнахме работа в Индия, текстилът най-често се използваше за изделия с по-ниска стойност. Над година и половина работихме с местните партньори, докато успеем да постигнем влакната, подходящи за производството на качествени дрехи“, казва Ким Роде Могенсен, създател на компания за кръгова текстилна продукция.
Могенсен обяснява, че целта на компанията е да произвежда там, където се генерират отпадъците. В случая с текстила те са концентрирани не толкова в Европа, а основно в далечния изток – Китай, Бангладеш и Индия.
В Копенхаген има 13 пункта за рециклиране, сред които пет по-големи центъра, където хората могат да оставят или вземат безплатно употребявани вещи.
С проблема се занимава и науката. Датският технически университет е сред водещите центрове за иновации с принос към устойчивото развитие на обществото.
„Оцветяването на деним е един от основните източници на замърсяване заради мащаба на пазара на дънки и химическите процеси. За багренето се използва индиго, което първоначално е било изцяло естествено, извличано от растения. С нарастването на търсенето обаче е разработено синтетично производство, включващо агресивни химикали и тежки условия на работа. Този процес отделя значителни замърсители, които вредят на околната среда. Слeд като осъзнах проблема, търсих нов метод за производство на багрилото за дънки. Изучавайки структурата на индикана— естествения растителен предшественик на индигото, успях чрез химична реакция, активирана от светлина да превърна това вещество в необходимия индустриален радикал. Така постигаме цветът на дънките, който всички много обичаме по нов начин“, обяснява“, проф. Катрине Квортруп, Катедра по химия - Датски Технически университет.
Кръговата икономика е важна за стратегическата автономност на Европа. Тя намалява зависимостта от внос на енергия и материали, и създава нови работни места.
Амеханизмът за справедлив преход и Социалният климатичен фонд са част от инструментите за подпомагане на прехода, особено в уязвими райони.
Програми като „Хоризонт Европа“ финансират иновации в тази област с бюджет над 95 млрд. евро.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
