Мнозина не са очаквали противопоставяне между Европа и САЩ за територия. Операцията срещу Венецуела и ареста на Мадуро възобновиха притесненията, че труднопредвидимият Доналд Тръмп е сериозен за поемане на управлението над Гренландия.
„Това е просто част от неговата стратегия да доминира Европа, вместо да е неин партньор, както виждахме отношенията между Европа и САЩ през последните 80 години“, коментира за bTV Антон Стоянов, експерт по европейска сигурност, който през последните години работи с европейските институции по стратегиите за хибридна отбрана.
„Не можем да говорим за „очаквано“. Администрацията на Доналд Тръмп по никакъв начин няма стратегически обзор над събитията. Напротив, има тактически ходове, които взима от време на време, когато види някаква възможност. В случая с Гренландия, ми се струва, че е точно това - няма голяма стратегия около апелите за Гренландия“, добави той.
Стоянов припомни, че САЩ вече имат военна база там, имат военно присъствие, но и икономически споразумения, които им дават право да разработват рудници.
„Това е просто поредната стъпка, която Доналд Тръмп взима в това да наказва Европейския съюз за някакви негови разбирания за несправедливост“.
Кое в случая е разбирането за несправедливост на Доналд Тръмп?
„Това е просто част от поредица негови ходове, които започнаха от Мюнхенската конференция за сигурност миналата година, после последвалите мита, които нямат логическа и фактическа обосновка. Това е просто част от неговата стратегия да доминира Европа, вместо да е нейният партньор, както виждахме последните 80 години взаимоотношения между Европа и САЩ. Те бяха по-скоро партньорски, макар и всички много ясно да си даваха сметка, че има сериозен дисбаланс на силите в полза на Съединените щати. В случая Доналд Тръмп е първият президент в историята на САЩ, който се опитва не да партнира на своите съюзници, а да ги доминира и, до голяма степен, това започва да прилича на Варшавския договор - има една голяма държава, която се опитва да налага своята воля на своите сателити, но този подход, очевидно в случая, няма да даде същия резултат, какъвто беше по времето на Съветския съюз. Държавите около него нямаха избор, той налагаше своята воля, докато Европейския съюз, в крайна сметка, макар и да е по-слаба военно, е една голяма икономическа сила, която може да се съпротивлява срещу тези маневри на Доналд Тръмп“.
Бъдещето на НАТО и администрацията на Доналд Тръмп
САЩ твърдят, че военни действа срещу Гренландия не са планирани, но не са и изключени. Според Антон Стоянов операция на САЩ, която има физически и кинетичен характер срещу Гренландия, „ще бъде не край само за НАТО, но за всичко, което е останало от поствоенния и особено от реда след Студената война“.
„Това ще забие финалния пирон в ковчега на трансатлантическите отношения и до голяма степен ще остави Европа да се самозадоволява със своите партньори в своето близко обкръжение. Важно уточнение тук е, че няма никаква причина в момента да смятаме, че агресия от страна на САЩ ще доведе до подобряване на отношенията с Русия. Напротив, такава агресия от страна на САЩ единственото, което може да постигне, е да помогне на Европа до някаква степен да осъзнае своята зависимост още повече и да се ремилитаризира ще по-бързо, за да се справи със своята непосредствена физическа заплаха, която несъмнено идва от изток“.
Експертът уточни, че ако администрацията на Доналд Тръмп предприеме физически действия, Европейският съюз ще наложи тежки санкции срещу американската администрация, което би довело до негативни последствия за европейската икономика, но и за Американската. Всеки ще вреди на всеки.
„Единственото, което диктува тези амбиции, е някакъв вид реваншизъм към Европа, някакъв вид империализъм и това, което Доналд Тръмп нарича доктрината „Донро“ (От Доналд и Монро – бел. ред.) за тотална доминация в Западното полукълбо“.
Стоянов коментира още, че Конгресът и Сенатът на САЩ могат да предприемат действия срещу президента, за да го спрат.
„Виждаме, че последните няколко месеца, с отслабването на Тръмп и неговата вътрешна политическа сила, неговите конгресмени и неговите сенатори започват да поемат курс, който е доста по-различно от неговия. Те започват да се опитват да налагат действия, които противоречат на неговата стратегия и на неговите идеи. Това се вижда в различни закони“.
Раздели ли се светът на нови зони на влияние
„Разделението на зони на влияние до голяма степен е продукт на ребалансирането на силите през последните 20 години. Глобалните сили не са три, не са четири, не са пет. Те са две - САЩ и Китай. До голяма степен балансирането на силите между САЩ и Китай води до някакъв тип регионализация. Това, че има някои държави, които искат да претендират за свои собствени зони на влияние, не означава, че те могат да ги постигнат. Виждаме, че Руската федерация е неспособна да се справи с проблема, който сама си създаде в Украйна. Много трудно е да си представим как тя може да претендира за доминация в Европа като цял, когато не може да се пребори със своята непосредствена съседка“.
Стоянов обърна внимание, че от Кремъл не са успели да помогнат за запазването на режима на Николас Мадуро във Венецуела. „Те не могат да защитят своите съюзници. Виждаме го в Сирия, в момента го виждаме в Иран, в Армения и Азербайджан. Русия е неспособна да се справя с проблемите дори в близкото си обкръжение, да не говорим на другия край на света“.
Според него САЩ са искали Венецуела да спре да бъде проводник на влияние на Русия, Китай и Иран в Южна Америка.
Предстоящата изборна вълна в Европа
През миналата година видяхме как админситрацията на Доналд Тръмп, както и бизнесменът Илон Мъск, опитаха да повлияят на избори в Европа. През 2026 година в доста държави парламентарни избори - Унгария, Швеция и България са част от тях. Търсят ли определени политически сили подкрепа от администрацията на Тръмп?
„Подкрепата на една администрация в предизборна кампания в други държави до голяма степен води до негативни резултати. Много добри примери са Мъск и Ванс, които се опитаха да помогнат на „Алтернатива за Германия“ на миналите избори. Колкото повече те се опитаха да помогнат на Алтернатива за Германия, толкова по-негативни резултати имаше за тях. Сега в Унгария и Швеция конкретно, това са две държави, където виждаме отново по социологически данни, че опозиционните партии, които не са по никакъв начин хардлайнери или „протръмп“, те имат превес в социологическите проучвания. Това, че президент, който заплашва Европа и се опитва активно да унищожи европейския начин на живота всеки ден, да помага на европейски политици, по-скоро няма да се приема много добре, освен в някои държави. Има изключения, естествено. Добри примери са доста от Балканските държави, където САЩ голямо влияние. В България не вярвам това да има особено голям ефект, ако Доналд Тръмп реши активно да лобира в полза на някой български политик, това надали ще доведе до конкретни електорални ползи за този политик, но и също няма да му навреди, за разлика от други държави“, каза още Антон Стоянов.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
