Влагата е на път да унищожи уникалните стенописи в църквата в търновското село Миндя, а пари за ремонт няма, сигнализираха зрители на bTV.

Наречен на Свети архангел Михаил, по името на първата църква в селото, новият Божи храм, издигнат преди 75 години, все още приковава с белотата си. Но само привидно и отдалеч.

На крачка от портите се оголват недоизлекуваните рани на времето. Външната мазилка видимо се руши, а пукнатините отвеждат погледа мислено под куполите на храма.

„Строена е изключително със средства на населението. Основно в градежа са участвали градинари, които са разполагали със средства, търговци и по-състоятелни хора от селото”, разказа кметският наместник на село Миндя Иван Иванов.

Днес наследниците на дарителите рядко влизат тук. Храмът пустее. Свещеник има, но той обслужва църквите на още четири села.

„Когато се влиза в период от две-три седмици, голяма част от вътрешната мазилка и в резултат на миналогодишните валежи се руши”, обясни кметският наместник.

С проекти на стойност 30 000 лв. преди години местните успяват да ремонтират покрива, кубетата и пода на църквата. Парите обаче не достигат за възстановяването на стенописите.

Ден след ден, изчезват изографисани библейски сцени и светци. На тяхно място избиват влага и мухъл. Реликви и стари икони гният захвърлени на дървояди. „Тома - Томина неделя... Ето и ние имаме икона, на която да се кланяме, кажете ми това не е ли кощунство ли, как да го нарека!”, пита Мария, която се грижи за храма, бършейки прахта от стара икона.

Църквата е собственост на Великотърновската митрополия. За 15-те години, през които отключва храмовите порти, Мария нито веднъж не е посрещнала владиката.

„Ние имаме един горчив опит, когато някъде около 2000 г. за църквата от местен бизнесмен бяха дарени около 40 000 лв. - тогавашни пари, и в църковния храм от тия пари не се вложи и стотинка. Отидоха в митрополията – там останаха”, обясни Иван Иванов.

За да се спрат течовете през покрива и стените, на храма са нужни около 15 000 лв. Доста повече средства ще трябват за възстановяването на стенописите. От църковното настоятелство обмислят да се доверят на студенти от Богословския факултет на търновския университет.

Дотогава Мария ще продължава със страх да изкачва прогнилата стълба към камбанарията - и в радост, и в мъка, докато митрополитът ги благослови.