Над 5 млн. българи живеят с доход по-малък от необходимите средства за издръжка на живота, сочат данните на Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ за потребителските цени и издръжката на живот в България.
Според наблюденията на анализаторите близо 77% от домакинствата в страната живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка.
Общата стойност на необходимите средства за издръжката на живот за четиричленно домакинство (двама възрастни и две деца) достигат през последното тримесечие на 2016 г. 2250 лв. или средно 562.61 лв. на човек. Това означава, че реалният доход на домакинствата трябва да покрива разходите за храна, жилище, здравеопазване, образование, транспорт, съобщи днес на пресконференция в КНСБ Пламен Димитров, президент на синдиката.
Той посочи, че през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. България устойчиво се намира в дефлация, което създава проблеми с потреблението и се отразява негативно върху растежа на икономиката, който не достига своя потенциал.
Близо 77% от домакинствата или малко над 5 млн. души живеят с доход под 563 лв. Близо половината от домакинствата живеят с доход между 300 и 563 лв. Според президентът на КНСБ основанието за твърдението, че бедността остава висока и социалното изключване е проблем номер едно е фактът, че близо 1.5 млн. пенсионери получават пенсия под линията на бедност. А с основна пенсия под 200 лв. живеят 40 на сто от всички пенсионери.
Пламен Димитров коментира данни на НСИ за наблюдението на индивидуалните работни заплати на наетите лица, според които 70 процента от наетите получават работна заплата по-ниска от средната за страната - 936 лв. Това са данни към 2014 г. като пропорция, но според Димитров със сигурност могат да бъдат отнесени и към сегашните нива.
От изследването на НСИ може да се направи изводът, че размерът на възнаграждението е право пропорционално на завършеното образование. Към 2014 г. работещите с начално образование са получавали на час 2.56 лв. Заетите с висше образование са получавали на час 6.55 лв.
Данните показват, че образованието е решаващ фактор за размера на възнаграждението, посочи Димитров. Той информира, че прагът на абсолютна бедност, базиран на потребителска кошница от 100 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване е 299.53 лв. на едно лице.
Президентът на КНСБ посочи, че през първите три тримесечия на 2016 г. се очертават последователни темпове на нарастване на средната работна заплата. Трудовите възнаграждения нарастват със 7.5% за 2016 г., но потреблението на домакинствата продължава да бъде свито, при това в условия на намаляване или задържане на потребителските цени.
