Разрешенията за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) са се увеличили с над 21 на сто за 2016 година, сравнено с година по-рано. Подслушвани са 2749 лица, а четирима магистрати са уведомени, че спрямо тях има неправомерно подслушване. Това са част от изводите, които станаха ясни при приемането на доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2016 година.

Той беше приет от народните представители.

Образувани са 88 преписки за проверки на правомерността на прилагане на СРС. От тях 81 са по сигнали на граждани, между които петима депутати от 43-тото НС, 13 магистрати и 9 адвокати. Според членовете на бюрото трябва да се определи компетентния съд, разрешаващ прилагането на СРС в случай на организирана група с участие на магистрат.

Най-много процедури за подслушване са искани от МВР- 56,2% , от прокуратурата са 33,39%, а от ДАНС- 10,08%.

Според доклада СРС са използвани най-често за организирани престъпни групи- 42,05%. В 10 случая са прилагани за тероризъм, каза председателят на ДАНС Димитър Георгиев

14% от СРС са за наркотични вещества, 6,12% за акцизни стоки, 4,69% за кражба, 3,19% за измама и 1,88% за подкуп. Ръстът на използваните СРС за организирани престъпни групи през 2016 година е над два пъти в сравнение с 2015 година. Бюрото констатира, че съдебният контрол е бил значително завишен.

„Имаме случаи на уведомени граждани, че са подслушвани неправомерно, които са завели дела. Няма реакция на прокуратурата“, посочи председателят на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Бойко Рашков по време на дебатите по гласуването на доклада.

Той посочи, че са наблюдавани безобразни съдебни актове, но „ние нито сме ги изменяли, нито отменяли, защото нямаме такива правомощия. Изпращали сме ги само до компетентните органи. ВСС не е взел никакво отношение или най-малкото нямаме обратна информация за това“, обясни той.

 „Има 3 случая, в които имаме отказ да се запознаем с материали на ДАНС. Един от случаите касае много известен човек, който не е в залата. Но друг човек е в залата. Няма съмнение, че възпирането на бюрото да се запознае с материалите, на които се основава искането е свързано точно с този човек“, допълни председателят на бюрото за контрол на СРС. „Да виждате нещо политическо в изказването ми? Искаме просто да си свършим работата“, попита той.

Подслушване на журналисти няма

Няма масово подслушване на политици, магистрати и журналисти, заяви главният прокурор Сотир Цацаров по време на дебатите.

„Не чух отговор на два въпроса. Подслушване на журналисти? Не. Масово подслушване на политици, магистрати, журналисти? Не. Това, че се намираме в условията на открито заседание съвсем не е оправдание да кажем, че такова може да има“, коментира Цацаров. Според него твърденията, че 10% от всички СРС-та касаят журналисти, политици и магистрати са дълбоко неверни. „Защо са най-голям брой разрешенията за използване на СРС в Специализирания съд? Защото той издава разрешение за подслушване на организирани престъпни групи, а една група е минимум от трима души“, поясни Цацаров.

Вътрешният министър Валентин Радев заяви, че 70% са одобрените случаи за използване на СРС,а според него ефективността от използването им е около 20%.

По думите му в МВР се искат подслушвания само за тежки умишлени престъпления, а хората не се делят на политици, журналисти, или други.

Днес стана ясна и една от схемите, по която институциите реално прилагат СРС-та значително над законно установения срок от 300 дни. Например - подслушване се иска от ДАНС, а след като изтече законовият срок прокуратурата иска разрешение за СРС по същия случай. Така се стигало до прилагане на СРС до 480 дни.