Осем бижута за 88 милиона евро, четирима крадци и една строителна вишка. Това е началото не на роман, а на обира на века. Пробивът в Лувъра повдигна десетки въпроси за опазването на културните ценности по света. Сянката на съмнението не подминава и България.
Но как реагира страната ни на кражбите на артефакти? Кой пази големите галерии и музеи? Кои са най-големите ни реликви под прицел?
"Квадрат 500", по-известен като "българския Лувър. Създаден като галерия за чуждестранно изкуство, музеят днес е част Националната галерия с общ фонд от над 45 000 артефакта, като 10 000 от тях са с чуждестранно изкуство. В Западното крило се помещават българските класици.
"Това е художественото наследство на България, най-представителната колекция, с която ние разполагаме. Това са Антон Митов, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин… Най-представителният портрет, знаков, в тази зала е портретът на Княгиня Мария Луиза от Иван Мърквичка", разказва Ива Велева, уредник в галерия "Квадрат 500".
Тя е изкуствовед и един от младите уредници на "българския Лувър". Ива Велева разкрива кои са най-големите богатства на галерията. Срещаме се с нея именно пред "Ръченицата" на Мърквичка.
"За мен всички са ценни, трудно е да се каже коя е най-ценната. "Ръченицата" на Мърквичка е една от най-посещаваните. Тези произведения освен това чисто историческо значение имат юридическа защита, те са културни ценности. Всяко едно произведение има инвентарен номер, трябва да може да се проследи движението му навсякъде. Има ограничен достъп до местата, където те се съхраняват", разказва Велева.
Въпреки ограничения достъп, Ива и нейните колеги ни водят към мястото, където се пазят съкровищата на "българския Лувър" - депата на картините. Ние сме първият телевизионен екип, допуснат до тях три седмици след кражбата в Лувъра.
Датата е 19 октомври, половин час след като Лувърът отваря за посетители. Двама души режат стъклото до галерия Аполон с ъглошлайф. Задигат осем бижута от времето на Наполеон и кралската колекция. Сред тях е короната на императрица Евгения с 490 диаманта и 65 изумруда, която остава в музея. Всички артефакти са определени с неизмерима пазарна стойност. С неизмерима пазарна стойност са и българските артефакти - жертви на кражба. За последните 10 години са проведени над 102 специализирани полицейски операции, при които са иззети 36 341 монети, 15 411 антични предмета, 1971 накита, 507 църковна утвар, 100 икони по данни на ГДБОП и ГДНП.
По следите на българските реликви под прицел тръгваме с историка и зам.-министър на културата доц. Тодор Чобанов. Разказа при какви условия се съхраняват големите ни ценности като Панагюрското златно съкровище, което през изминалия месец беше изложено в Панагюрище и върнато в София.
"Това става възможно благодарение на специална форма на охрана, която се гарантира при всяко придвижване. Това е охранителен модел, който се използва при кешовите трансфери на българската банка. Неговият трезорен раздел, мястото, където се показва Панагюрското златно съкровище, има всички възможни мерки за сигурност. В последните години бяха подплатени с най-добрите възможности, които дават технологиите, защото ако преди години сигнално-охранителната техника не е съществувала, сега тя е ежедневие", казва Чобанов.
Но зад витрината на времето прозират колосални случаи на музейни обири от най-ново време у нас.
"Действително преди около 25 години имаше една серия, много мрачна, в която в рамките на няколко години се случиха няколко доста големи по своя обхват събития. Единият беше тук в Националния археологически музей. След това имаше много сериозни събития във Врачанския музей през 2004 г. и в Търновския през 2006 г. Тези събития станаха възможни благодарение на вътрешни грешки, на грешки на служители на самите институции. В Търново за нас беше изключително шокиращ факт, че самият директор не беше пускал СОТ-а редовно. Очевидно музеят е бил тогава наблюдаван регулярно от крадците и те просто бяха изчакали директора да бъде небрежен и да си тръгне рано от работа", казва още Тодор Чобанов.
За една от най-големите музейни кражби у нас се насочихме към мястото на действието - Регионалния исторически музей на Велико Търново. Именно там през 2006 г. от археологическата сбирка и трезорите са задигнати над 11 000 монети и ценности за над 2,2 млн. лв. Изчезват пръстени, обици и др. накити от проучвания в Арбанаси, византийски, турски и западноевропейски реликви. Голяма част от тях са намерени в древното селище Никополис ад Иструм.
"Съвсем близо до Велико Търново се намира древният античен град Никополис ад Иструм, на което е посветено цялата антична колекция. Може би най-ценната от този период е статуята на Асклепий, която се намира на входа на музея", разказва Петко Петкански, екскурзовод в Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Той ни показва останалите артефакти от сбирката. Малка част от тях са върнати след обира, други все още се търсят.
"От най-ранната епоха това е Хотнишкото златно съкровище, което заедно със Варненското златно съкровище претендира да бъде най-старото злато в света. Вероятно най-ценният предмет, който се съхранява тук е пръстенът на Цар Калоян, намерен в църквата "Св. 40 мъченици". Това е уникален пръстен със забележително тегло над 61 грама чисто злато", обяснява Петкански.
След обира от 2006 г. голяма част от изложените артефакти не са по местата си. Петимата подсъдими по делото получават 5500 лв. глоба и условни присъди. Тогавашният директор не отива в затвора. Жива охрана е липсвала, но за тези 19 години уроците са научени.
"Оригиналите на най-ценните неща се съхраняват в неизвестно място под изключително сериозни мерки за сигурност. Тези уникални предмети са безценни. Те се оценяват на милиони съвременни левове, но от съображения за сигурност повечето служители нито знаем цената, нито дори знаем локацията на самите оригинали", обяснява още Петко Петкански.
За разлика от музея във Велико Търново, обирът в Лувъра е по-прозрачен и проследим. Освен ценната корона, крадците захвърлят зад гърба си два ъглошлайфа, горелка, бензин, одеяло, ръкавици, уоки-токи, подемника, мотоциклетна каска, жълта жилетка. До трезорите и депата за съхранение не са стигнали.
Екипът на bTV обаче беше първият допуснат до сърцето на "Българския Лувър". Там, където външни лица не се допускат.
В депата на "Квадрат 500" ни развежда Олга Арсова. От нея научаваме, че този начин на съхранение е въведен преди близо 10 години.
"Това са най-съвременните депа с мрежи от релси, които отдавна в чужбина бяха реализирани. Около 80% от фонда на галерията се съхранява тук. Целта беше реставраторите, да имат лесен достъп до корекциите. Това е една много тежка работа, в която участваха всички колеги. 10 депа има, които са оборудвани с всички съвременни средства", разказва Олга Арсова.
"Ние имаме абсолютно всички видове охранителни системи, които са интегрирани и са под контрол непрекъснато. 1985 г. се отвори западното крило на комплекса. Тогава се откри галерията за чуждестранно изкуство. От първия момент тук има полицейско присъствие денонощно. Жива охрана. Това продължава години. Някъде около 24 000 кв. метра заедно със скулптурната градина се охраняват", обяснява още Арсова.
Освен охраната, важен момент от опазването на реликвите на "българския Лувър" е и съхранението. За него ни разказва Борислава Попова, която повече от 10 години е реставратор в галерията.
"Една реставрация може да отнеме от седмица до една година и е много индивидуално. Поддръжката се извършва постоянно. Много често в големите музеи се слагат и ограничителни маркери на пода, така че да няма физически нещо, но посетителят да е ограничен. Големият поток от посетители и любопитството, а понякога и недоброжелателството, може да доведе до повреди върху произведенията", разказва Попова.
За разлика от "Квадрат 500", в деня на обира парижкият Лувър чака полицията, докато извършителите напускат местопрестъплението. Крадците трудно ще пласират реликвите в сегашния им вид и се очаква да бъдат пласирани елемент по елемент при международни трафиканти на антики.
Българският опит в това отношение показва неутрализирани над 62 организирани престъпни групи, 41 канала за износ на движими културни ценности зад граница от 2011 г. досега. Общо регистрираните посегателства на музейни експонати у нас е около 30. От 2015 г. досега от престъпни групи са иззети над 100 000 монети, украшения и др., носещи белезите на археологически културни ценности.
"Факт е, че България е една от най-активните държави в международно отношение. България, поради своето стратегическо разположение, е държава, в която се осъществява транзит. Ние сме на кръстопът. Непрекъснато има случаи, работим по нови. Международното сътрудничество се превърна в един от основните инструменти за пресичане на тази черна икономика", казва Тодор Чобанов.
Именно с международен привкус е определяният за най-голям музеен обир у нас. Извършва се системно в периода 2008-2013 г. Мястото е музеят на Руско-турската война в град Бяла, Русенско. Задигнати са над 1500 експоната от бившия военен Тошко Станев. Задига оригинални оръжия и униформи, дарени на музея лично от Александър II.
След близо 10 години издирване прокуратурата на Русе връща оръдието и част от задигнатите артефакти. За ценностите днес ни разказва временно изпълняващата длъжността директор Дарина Кючукова.
"Още на входа на музея ни посреща камбана, подарък от Александър II. Тя е един от експонатите с най-интересна история, която почти граничи с легендарно звучене. През 1912 г. при победата в Одрин по време на Балканската война толкова силно е звъняла, изразяваща всенародната радост, че се е пукнала от тази национална гордост и победа. Тогава е подарена като експонат в нашия музей", обяснява Дарина Кючукова.
Обирът отпреди 15 години се случва с помощта на тогавашните уреднички. Разкриват престъпленията на петата година, след като главният обирджия Тошко Станев пуска на аукцион в Москва пушка Баранов за 40 000 долара и руските служби ФСБ веднага се усъмняват. Въпреки инвентарните номера, реликвите не са имали подробно описание, охранителна система на практика е липсвала.
На 31.03.2017 г. Окръжният съд в Русе признава тримата подсъдими за виновни, но решението се преразглеждания заради процесуални нарушения. Справедливост за нарушителите няма за разлика от обира в Лувъра, при който дори двама от крадците частично признаха вината си.
"Видя се, че са неглижирани строителни и други дейности в непосредствена близост до музейните фондове и колекции. Няма как охраната на един такъв музей да игнорира външните събития. Според мен става дума по-скоро за възползване от слабостите на охранителната дейност, а не за поръчка. Самият факт, че те бяха изтървали един предмет, който струва десетки милиони, показва, че това са хора без богат опит", казва Тодор Чобанов.
Сравнението между българския и парижкия Лувър, що се отнася до реликвите под прицел, може да бъде само метафорично. Въпреки че в "Квадрат 500" се съхраняват произведения за милиони, за цялата си 40-годишна история "българският Лувър" не е преживявал сътресения като тези от парижкия музеен гигант.
На пръв поглед уроците за опазване на нашите артефакти са научени. Охранителните системи на Търновския музей са подменени и има жива охрана, сбирката в Бяла е под постоянно наблюдение, службите за сигурност и залавяне на антики все по-активно координират международната си дейност.
Факт е обаче, че не всички артефакти са върнати, някои престъпници са все още на свобода, а българските реликви ще продължават да бъдат под прицел.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
