Българската православна църква възприема донорството трансплантациите, като изява на любов и вид алтруизъм. Това се казва в позиция на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия по Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Донор означава "дарител", събрат, който дарява не просто орган, а живот и надежда. Даряване означава осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш означава да проявиш обич и съпричастие, се посочва в позицията.
В нея се казва, че Църквата отстоява своето учение, че човекът е уникална и неповторима идентичност: психотелесна свързаност между вечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица.
Православната църква не приема, че незаявеният отказ трябва да се тълкува като съгласие. Липсата на отказ, освен на възможно съгласие, може да се дължи и на множество други причини - като неинформираност, липса на възможност за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.
Църквата съзнава хуманния си дълг спрямо реципиента, който иска да живее, но посочва, че ролята й е на защитник на донора, който трябва да има възможност за свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане такъв и да даде от себе си. Целта трябва да е доброволното дарение от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента на всяка цена.
При даряването на орган задължително трябва да се взима "съзнателното съгласие" на донора, т. е. да осъзнава действието си или, ако по някаква причина е изпаднал в мозъчна смърт, свободно и не по принуда, да е изявил съгласие за взимането на органите му.
Църквата може да приеме трансплантациите единствено като изява на обич, взаимност, или на саможертвен порив, на освобождаване от мрежите на егоизма и еснафщината, се посочва още в позицията на БПЦ.
