39 планини. Над 200 по-малки масива в страната. Повече от 40 000 квадратни километра стръмни склонове и хиляди опасности. Над 6000 пещери. Километри от скални образувания, подземни реки и езера.
И само няколко стотин души, които дръзват да влязат в този свят без страх. Група от 20 души брани велинградските гори от пожари. Автомонтьор, електротехник, икономист и IT-специалист са част от професиите им. Дори не се замислят, когато влизат в огъня.
Общото между всички е мисията им. Те са доброволци.
Страната ни е една от 20-тр в Европа със собствен отряд за пещерно спасяване. В неговия състав влизат близо 90 доброволци. В 50-годишната му история спасителните акции са стотици.
Хващаме отряда по време на зимната им подготовка. Владимир Георгиев е спасител над 16 години и ръководи ученията.
„В случая има един пострадал. Сценарият е, че е имало група пещерняци, които са решили да влязат в пещерата. Единият от тях е бил изморен, подхлъзнал се е и е паднал и е ударил рамото. Евентуално крака. За сега нямаме точна информация за пострадалия“, разказа той.
За секунди екипът вдига щабна палатка, където са разположени комуникациите. Опъва се кабел, който трябва да осигури връзка с пещерата. Екип го опъва до нейното дъно.
Води се стриктен дневник на учението и часовете на влизане на различните екипи.
„Ако има истинска акция, трябва да знаем в колко часа какво се е случвало - кога се е стигнало до пострадалия. Какво му е било състоянието. Да кажем след час влошил ли се ли е не е ли. А и да можем да си направим анализ кое е протекло по-бързо, по-бавно и да го подобрим“, добави Владимир Георгиев.
Първи влизат медиците. За няколко часа медицинският екип намира пострадалия. Други два екипа избират, обезпечават и изграждат трасето, от където трябва да мине носилката при излизането.
Отвесите и пропастите се преодоляват с т.н. "тролей", по който пострадалият се пуска с въже. Всеки от спасители отговаря за обезопасяването на определена част от трасето. След 14 часа пострадалият излиза на повърхността.
Акциите на отряда са редки и обикновено, за да се търсят изгубили се иманяри по пещерите. През последната година година участват в издирването на малкия Сашко от Перник. Заминават и с група от 25 души за Турция след опустошителния.
„Бяхме в Хатай, в Антакия, хаосът беше наистина огромен. Там нямаше останала сграда. Един цял град, който неделя вечерта си е легнал всеки с неговите си тревоги за понеделник. Кой ще закъснее за работа, кой на училище, кредити. Всеки си има неговите проблеми. Събужда се сутринта и тези проблеми са ти толкова дребни на фона на това, което се е случило“, обясни Димитър Христов от отряд „Пещерно спасяване“.
Колко са всички доброволчески организации у нас никой не води на общ отчет. Закон, който да регламентира работата им също няма. Отрядът по пещерно спасяване е изпратен с аплодисменти от хората на летището в Истанбул и в самия самолет.
С аплодисменти имаше и за спасителите от ПСС-Троян. Марин Хитров и Минко Весков Банчев с кучето Берго бяха едни от първите екипи заминали за Турция. Техният отряд се готви за поредния си обход по северните склонове на Стара Планина. Проверяват проходимостта на пътищата.
Така постоянно се държи отчет от къде и как най-безопасно може да бъде транспортиран пострадал във високата планина. След час цялата група вече е транспортирана в местността под връх Кръстците.
Прави се проверка на техниката и новите методи за следене на всеки един спасител с помощта на приложение за телефон. Тренират и ситуация с транспортиране на пострадал. Носилката се обезопасява от система с карабинери и въжета. Дължината им понякога стига километри.
Когато достигат равен терен на носилката се монтира колело, за по удобно транспортиране. Най-дългите им акции продължават и над 24 часа.
Страната ни все още е на дъното в класациите при оказване на спешна помощ. Кмет на Черни Осъм, зъботехник, ресторантьор, ски учител - това са част от професиите на доброволците в отряда. От тях само само двама са на щат към ПСС. Всеки има причина да е част от екипа.
„Според ме не важно всеки българин да дарява по нещо за другите. В моя случай това е време, усилия. Решил съм, че това ще е моят малък пример и смятам, че е редно всеки да даде своя малък принос и заедно просто ще бъде по-добре“, каза Нешо Шейгунов от ПСС-Троян.
20 души и тежка техника, купена със собствени средства. Това е Доброволно формирование "Велинград". Започват преди 5 години, като офроуд клуб. Бързо обаче се преквалифицират и в огнеборци.
„По принцип разполагаме с оборудване - с духалки за низови пожари, резачки за премахване на щети след ураганни ветрове или наводнения. Разполагаме с помпи за вода - напорни и дебитни. Медицински чанти за всякакви принадлежности за първа долекарска помощ“, обясни Евгени Янкулов от доброволно формирование „Велинград“.
Поддържат всичко с дарения. Един от най-големите пожари, който са потушили е при село Кръстава.
Очаква се до началото на летния сезон у нас вече да има две летящи линейки. До 2026 година се трябва да бъдат купени всичките 6 машини, необходими за работа в специализираната спешна медицинска помощ по въздух - HEMS.
А ще има ли законодателни промени за по-добрата координация на доброволчеството у нас - остава да видим. Дотогава доброволците продължават да рискуват живота си, за да спасят друг. Като лична кауза.
