Българският език е сред заплашените от "дигитално" изчезване. Според европейско изследване, твърде малко технологии работят добре с нашия език - като навигацията в колата, или автоматичният превод от различни езици в интернет.
Изследването обхваща 30 езика, които се говорят в Европа. И по-точно компютърните програми, които обработват тези езици. Програми, които използваме ежедневно, автоматично ни поправят правописните грешки в текста или пък ни превеждат от чужд език.
Според данните, на "дигитална смърт" са обречени 70 % от изследваните езици, тъй като малко програми, при това недобре развити, работят с тях.
Българският е сред застрашените. Информацията оповестиха от БАН в навечерието на Европейския ден на езиците. Слаба оценка получава българският език за компютърните програми за автоматичен превод от чужд език. Често преводът е неточен, дори и на прости изречения. По-добри оценки получават разработките ни за незрящи - програми, които четат на глас текстове в интернет.
"У нас на първо място липсва разбиране за нуждата от развитието на тези технологии, липсва разбирането, че това е бъдещето, това е нещо което ни улеснява ежедневния живот", каза Екатерина Трапоманова, компютърна лингвистика към БАН.
От БАН обясняват, че центровете, които професионално се занимават с разработката на такива програми у нас са малко. Няма държавна политика за развитие им. И заплащането е мизерно - в академията то е между 300 и 500 лева за млад специалист.
Затова все още е само мечта, възможността да командваме устно на български език мобилния си телефон. Както е мечта и да имаме програма, която автоматично да резюмира по-голям текст. Удобство добре познато на англоговорящите.
В навечерието на Европейския ден на езиците се заговори не и за "духовна смърт". Библиотекарите у нас искат увеличение на заплатите си. В регионалните библиотеки, средното възнаграждение е около 360 лева - на хора с висше образование и с по 20 години стаж.
В регионалните библиотеки работят малко на 1000 души. Държавата отпуска за всеки един малко над 9 хиляди лева издържа за цялата година. Освен за заплати, парите се използват и за развитие на дейността, като купуване на нови книги например.
В писмо до финансовия министър, библиотекарите настояват за 40-процентно увеличение на заплатите от догодина.