Филмът "Животът от различни гледни точки" представя няколко срещи с хора на различна възраст и от различно населено място в Китай. Джан Хъсиен е 101–годишна жена, която все още практикува Кунгфу.
Уан Юцин и Ин Цуйди са столетници, които имат 80-годишен брак. Те издават тайната за дълголетието си и за дълготрайното и щастливо семейство, което са създали.
Ян Чънху е интелектуалец, който разказва за начина, по който функционират семействата в Китай и начина, по който те организират домовете си. Хуан Баохуа и Лю Исяо имат 60-годишна разлика.
Двамата си задават въпроси за живота, старостта и любовта.
ДЖАН ХЪСИЕН - 101-ГОДИШНА КУНГ ФУ БАБА | ГР. НИНБО, КИТАЙ
"Казвам се Джан Хъсиен и съм на 101 години. Практикувам бойни изкуства от 5-годишна възраст. Първото нещо, което правя, когато се събудя рано сутрин е да започна с тренировките. Изпълнявам най-основните движения за загрявка. Благодарение на това, дори и на тези години не съм изгубила подвижността си", разказва Джан.
Повече от 30 години Джан не е напускала бащината къща. Домът ѝ се намира на върха на хълм, от прозорците на който тя има поглед към цялото село. Днес живее там сама. Бойните умения ѝ дават сила.
"Някога, всички жители в нашето село практикуваха Кунгфу. Аз се състезавах с децата. Баща ми много вярваше в мен, подкрепяше ме. Това ми даваше сила и увереност, че мога да бъда най-добрата. Когато навърших 10 години, мога да кажа, че наистина станах най-добрата", разказва възрастната жена.
Джан често е посещавана в дома си. При нея идват хора от цял свят, за да се уверят в силата на човешката воля за живот. Затова близките ѝ са създали стена на славата – за всичките ѝ постижения до момента.
"Всички в нашето семейство са практикували бойни изкуства. Уменията ни са предавани по наследство – от моята майка и от дядо ми. Надявам се, в бъдеще децата ми да уважават и пазят това като наследство", споделя Фън Джун, най-малкият син на Джан.
Джан е мотивация за много възрастни хора в Китай да не губят духа си, когато се изправят срещу старостта.
"Майка ми е много справедлив човек. Никога не е оставала безучастна, когатo e ставала свидетел на проблем в селото ни. Затова хората, които я познават, я уважават много. Всъщност тя помогна много затова да се изгради една много стабилна общност тук. Не мога да кажа кой е най-добрият съвет, който съм получил от нея. Но за мен тя е пример - със силния си дух, със своята отдаденост", споделя още Фън Джун.
В най-активните си години Джан преподава бойни изкуства доброволно на децата в местното училище. През годините е успяла да обучи повече от 7000 деца.
"В това село живеят повече от 2000 жители. Голяма част от тях практикуват бойни изкуства. Начинът, по който бих описала Джан, определя по-голяма част от възрастните хора в Китай. Те винаги се опитват да помогнат на другите; да се справят с трудностите сами. Да живеят с това, което имат", разказва Ша Лина, жител на Лиен.
Кунгфу се свързва с идеята за баланс между силата на ума и движението на тялото. Хармония, в която живеят едновременно контрол и свобода. Затова Джан казва, че днес живее без да се страхува.
"За да практикуваш това бойно изкуство, означава, че трябва да се научиш много добре да владееш енергията си. Навиците, които изградих още като дете като ставане рано сутрин, тренировки… Това ми донесе здраве. Затова днес се радвам на годините, на които съм. Движението е моят живот", споделя Джан.
ЦЕРЕМОНИЯТА ЦЗИ ЛИ
Синди е международното име на 14-годишната Джан Хуейнин. Тя е подготвена за церемонията Цзи ли – китайска традиция, чрез която се отбелязва прехода от детство към зрялост за едно момиче. Всеки елемент от облеклото ѝ е символ.
"В момента съм облечена като момиче, представител на Династията Сон. Цветята, които виждате в моята коса, са символ на това, че все още съм неомъжена. Някои от тези фибички са направени от сребро, а други от скъпоценни камъни. В древен Китай украшенията в косата са смятани и като белег на принадлежност. Ако са дървени – това означава, че момичето е от бедно семейство. Ако фамилията е богата – то те са сребърни, златни или със скъпоценни камъни", казва 14-годишната Джан Хуейнин.
Синди е израснала в една от най-развитите китайски републики Джъдзян. Влюбена е в древните китайски традициите. Мечтае да наследи професията на майка си и да стане учител. Въпреки че в наши дни церемонията се изпълнява много рядко. Джан казва, че е късметлийка и с гордост чака да изпълни обичая.
"В дневни времена тази церемония се е изпълнявала, защото се смята, че след нея момичето е готово да встъпи в брак. Днес ние имаме избор дали да изпълним ритуала, или не. Смятам, че новите времена, в които живеем, старите традиции придобиват нов смисъл", разказва момичето.
"Участвам в организирането на различни събития. Бих сравнила тази церемония като мост, по който всяко едно момиче върви, за да почувства, че колкото повече пораства, толкова повече отговорности ще поема. Към себе си, към семейството, което ще създаде, към обществото. Аз съм майка. За мен беше важно и дъщеря ми да премине през тази церемония. За нас в Китай, тази церемония е част от нематериалното ни културно наследство. Много се надявам, че момичетата на новото време няма да загубят интерес към нея, а напротив, ще я запазят и предадат напред във времето", добавя и Уан И-дзин, организатор на културни събития в гр. Нинбо.
КИТАЙСКИТЕ ДОМ И СЕМЕЙСТВО
Ян Чан Ху е вече пенсионер. По професия е лингвист и от години изследва китайското общество. Роден е в бедно семейство в планинско село. Живял е и в Европа. Днес семейството му живее в най-развитият регион на Китай – провинция Джъдзян.
"Според китайската медицина мъжът и жената минават през няколко цикъла в своя живот. 7 цикъла по 7 години при жените и 8 цикъла по 8 години - при мъжете. Когато една жена достигне своя 7-ми цикъл, това означава, че тя е достигала цикълът, който всички ние наричаме старост. Според китайската медицина това се случва, когато жената навърши 49 години, а при мъжът – когато той навърши 64 години. Смята се, че навлизайки в този цикъл жената спира да бъде жена, а мъжът спира да бъде мъж, защото те вече не могат да създават нов живот. Старостта настъпва. Затова за нас е важно с настъпването на старостта, ние като общество да осигурим възможност за нашите близки да изживеят старините си в спокойствие, хармония и щастие", казва Ян Чънху.
Ян Чънху разказва, че китайските семейства са многочленни, а традиционният китайски дом - голям.
"Една голяма дневна стая за всички и много други стаи, за всяка една семейна единица на рода. Ако сравним традиционния китайски дом с този апартамент, в който аз живея, това означава, че моят съсед ще е по-големият ми брат и семейството му, над нас са баща ми и майка ми, а под нас може би това на братовчед ми и съпругата му. Така изглежда или както още ние го наричаме Съ Хъ Йе. Това е така, както за семействата от града, така и за тези от по-малките населени места", разяснява професорът.
Всички важни решения за китайското семейство се взимат от най-възрастният мъж в дома.
"Нека поговорим за начина, по който е организиран семейният живот на едно китайско семейство. Най-възрастният взима всички важни решения – за сватбата, за погребението, за рождения ден, за гостите, които ще посетят дома, както и за образованието и професията на наследниците. Ако аз съм баща на 5 деца, аз трябва да взема решението как ще се реализират те в бъдеще. Важно е те да тръгнат по-различни професионални пътища. Тази йерархия и тази организация са важни за честта на едно семейство. Трябва да има един основен план. Ако член от семейството реши да гради сам своята кариера, то тогава няма да има цялостен план за реализация на рода. Затова най-възрастният трябва да реши. По този начин от едно семейство ще излязат няколко различни семейства - китайски лекари, китайски учители, семейство инженери и така нататък. Така изграждаме семействата си", казва още Ян Чънху.
"Днес се обличаме много повече в западен стил, но въпреки това все още се придържаме към традиционния китайски начин на живот. Начинът ни на мислене, в голяма степен лежи на основите на конфуцианизма, според който хармонията в едно семейство и в едно общество са най-важни. А продължителността на живота се разглежда като част природата. Естествен ход, от който не се очаква човек да достига дълголетие. Живеем в модерни условия. Вижте дърветата, сградите. Хубаво е, че правителството ни забелязва, че се движим по път, който не е добър за обществата ни. Трябва да работим върху общностите. Затова имаме много организации, които се занимават точно с това – как хората да бъдат по-сплотени. Особено важна работата с възрастните хора. Тези организации помагат времето на старите хора да бъде изпълнено с приятни изживявания – създават им условия да пеят заедно, да играят шах или карти; или просто да се хранят заедно", споделя още той.
Според интелектуалеца най-важното нещо, което крепи едно общество заедно - това е общуването.
"Вчера бях в едно село, където непознати възрастни обядваха заедно. Храната за тях беше предоставена от местното управление. Забележете! Храната не е доставена в домовете им. За тях е създадено място, където те да се съберат и да се хранят заедно. Това е само един от начините, по който ние се опитваме да направим нашето общество по-хармонично. Понякога чувствам известно неравновесие в съвременното ни общество. Живеем все повече разделени. Не осигуряваме достатъчно време за себе си. Общуваме много по-малко помежду си. Разхлабваме връзката с родителите ни, с децата ни, защото все сме заети. Заети са дори децата ни. Все бързаме. Това виждам в огледалото на съвремието ни. И го считам за проблем. Хората трябва да бъдат заедно, да имат повече заедност. Да общуват повече, да се опознават по-добре, защото това гради хармония", казва още лингвистът.
ЛЮБОВ НА ПОВЕЧЕ ОТ 80 ГОДИНИ: ИСТОРИЯТА НА СЕМЕЙСТВО СТОЛЕТНИЦИ
Преди 80 години Уан Юцин и Ин Цуйди се запознават чрез организирана среща от сватовник.
"Видяхме се, харесахме се. Казаха ми, че тя е много работлива и отговорна. А тогава времената бяха трудни. Икономиката не беше добре развита. Човек не можеше да има прекалено високи изисквания и претенции към своя партньор. Тя е израснала в многодетно семейство, докато аз съм единствено дете. Прецених, че нейните братя и сестри могат да се грижат за родителите ни", спомня си Уан.
"Когато дойдоха да ме вземат от нас за булка, дойдоха с "хуадзяо" – сватбен червен паланкин. Това е дървена носилка за хора, украсена с много цветя. Според китайския обичай аз седнах в носилката с много цветя в ръцете си. И така ме отнесоха до новия ми дом – къщата на съпруга ми", разказва Ин.
В този дом Уан и Ин съжителстват вече почти век. В първите години от брака им двамата живеят разделено. Уан работи в Шанхай. Пътува до дома веднъж месечно. През останалото време си изпращат писма. Благодарение на тези писма Ин се научава да чете и пише.
"Научена съм да работя много. Приемала съм всяка работа. След като се омъжих, започнах като готвач в местното начално училище. Всички деца в селото по това време са опитвали от храната, която аз приготвям. Много ме уважаваха. Дадоха ми възможност да посещавам вечерно училище в продължение на една година. Там започнах да уча някои йероглифи, защото все още не можех да чета и пиша", споделя Ин.
"Всеки месец, като дойде време за заплата, на минутата отивах в пощата, за да изпратя пари у дома. Тогава нямахме модерни телефони, нови технологии, Уи Чат и така нататък. Опаковаш парите и ги изпращаш в пакет по пощата. В този пакет винаги слагах и по едно писмо", казва Уан.
"В тези писма, той винаги питаше как съм, как е майка му, как са децата. Има ли някакъв проблем, наред ли е всичко. Успокояваше ни, че всичко е наред с него и работата му в Шанхай. Че той е добре и да не се притесняваме за него. Благодарение на Юцин се научих да чета. Много от йероглифите в писмата вече ги бях научила по време на вечерното училище и ми бяха познати. Когато Юцин се прибираше вкъщи, сядахме заедно и ми показваше как да пиша. Така малко по малко се научих", добавя още Ин.
Уан и Ин достигат дълголетие, както в годините, така и в отношенията си.
"За да могат двама души толкова дълго време да са заедно, те трябва да се научат да си помагат и да се допълват взаимно. Освен това е много важно да разберем, че независимо колко много се обичат двамата партньори и колко добре си пасват като характери, винаги ще има неща в живота, с които не са съгласни. Тайната за такъв дълъг брак като нашия е именно в това как се решават тези проблемите и несъгласията, когато те се появят. Ние винаги сме решавали тези си проблеми чрез разговор, задължително в приятелски тон", казва Уан.
"В един брак, когато се появи неразбирателство между мъжа и жената в живота, ние винаги трябва да мислим за хубавите страни на човека отсреща. Също така трябва да си напомняме, че и ние самите имаме слаби страни. Трябва да се научим да си прощаваме един на друг", добавя Ин.
Уан казва, че в Китай хората никога не си казват "обичам те" с думи.
"Любовта не може да съществува само в думите. Ние си казваме, че се обичаме през грижата. Обичта на съпруга и съпругата се изразява с действия. Ще ви дам един обикновено пример с храната. Ин е вече на възраст. Няма зъби. С някои храни ѝ е много трудно. Не може да се храни с това, което обича. Тя се храни по-малко и по-бавно. Аз приготвям по-често храната вкъщи и винаги се старая да я съобразя със здравословното ѝ състояние. Наблюдавам кога и как спи, дали спи достатъчно, как се движи. Телата ни са вече стари и слаби. Затова трябва да ѝ помагам. Но както аз полагам грижи за нея, така и тя за мен. Това е нашият начин да си кажем, че се обичаме", споделя Уан.
