Популярният руски театрален и филмов режисьор и актьор Армен Джигарханян е в Русе. На сцената на драматичния театър той поставя пиесата "Три сестри" от Чехов. Русенската трупа репетира от средата на октомври под ръководството на асистента на Джигарханян  режисьор-постановчика Юрий Клепиков. Премиерата на "Три сестри" е насрочена за тази седмица в сряда. С Джигарханян разговаря кореспондентът на bTV в Русе - Силви Стефанов.  

"В живота е по-добре да се износваш, отколкото да ръждясваш." Това е една от любимите пословици на Армен Джигарханян, който идвайки в Русе след дълго пътуване, първо влезе в театъра и се срещна с актьорите. Въпреки своите 75 години, той не спира да работи. И има своя отговор как се съчетава днес комерсиалното с изкуството. “Мисля, че това е абсолютно измислен проблем, макар че има такова натоварване. Гениалният Ницше е казал, че изкуството ни е дадено, за да не умрем от истината. Ще ни платят пари, за да поставим "Три сестри", а пък трябва да отидем в кафето отсреща да хапнем. Така върви животът - да го избегнем не е възможно”, каза режисьорът.

Вие често идвате е България, но за първи път ли правите постановка? Само приятелството с Рашко Младенов ли ви доведе сега? И защо решихте или приехте това да е с "Три сестри" на Чехов?

"Рашко - не се притеснявам да го кажа - е много любим мой човек. Имаме обща страст -театъра. Мечтая Рашко да дойде при нас в Москва със своя театър и да работи в нашата сграда.

А защо възникна спектакълът... Ако не бях прочел "Три сестри" на Чехов,  нямаше да мога да отговоря на въпроса що за същества са мъжът и жената.

Къде е днес човешката "Москва", ако се опитаме да направим някакъв паралел с "Три сестри"? Същото бездействие ли е сега, какво правим с живота си?

"Това е много сложен въпрос. Защото, ако ти ми говориш за Русия сега, случиха се много големи промени, а ние през цялото време си даваме вид, че нищо не се е случило. Например, имаше такова понятие "соцреализъм". Боя се, че соцреализмът е измислен за защита на лъжата, на неистината”, каза режисьорът. "Ще дам друг пример - много страшен. И честно казано, не се страхувам, защото Русия е моята родина, аз съм живял там и там правя всичко, което умея. Навремето се роди такава мисъл на другаря Ленин, която и до днес не мога да разбера и ще я повторя: "Всяка готвачка може да управлява държавата". Какво значи това, как така "великият Ленин" не се е досетил, че това са различни неща? Ето дадох ти два примера за соцреализъм от нашия живот. А в живота е по-добре да се износваш, отколкото да ръждясваш. Да правиш нещата, да влизаш в тях.

Тъй като е присъщо на човека да мечтае, много искам да продължава нашата дружба и любов  и можем даже да си пофантазираме и да помислим за гастроли - русенският театър на Рашко Младенов в Москва, а аз със своя театър да дойда тук и мисля че ние само от това ще станем богати.”