Тази година коледната елха има юбилей - навършва цели 500 години. Легендата разказва, че традицията с украсяването на дръвчето започва в латвийската столица Рига, когато деца окичват елха на площада.
Връзката на веченозеленото дърво с християнството обаче датира от преди 1000 години и се свързва със свети Бонифаций, разкрива сайтът Christmas-tree.com. Според историята веднъж той се натъкнал на група атеисти, които отдавали почит на дъб. В гнева си светецът го отрязал, но за негово учудване от корените му израснала еличка. Така той приел чудото за знак на христовата вяра, а дървото си запазило мястото сред символите на Коледа.
Според друга легенда обаче традицията да се украсяват коледни дръвчета започва от Мартин Лутер. В една студена Бъдни вечер, някъде около 1500-а година, както се разхождал сам в гората, той бил поразен от красотата на няколко малки вечнозелени дръвчета, а покритите им със сняг клончетата проблясвали нежно на лунна светлина. Лутер бил толкова запленен, че когато се върнал вкъщи, украсил едно такова дръвче пред дома си. Сложил му и свещи в името на Христовото Рождество.
Но легендите за светещата коледна елха се простират и отвъд християнския свят. Любопитно е да се знае, че египтяните също са почитали вечнозелените дървета. С идването на зимното слънцестоене, те внасяли палмови листа в домовете си, като символ на победата на живота над смъртта. По време на празника на Сатурн римляните пък декорирали къщите си със зеленина и светлинки и си разменяли подаръци. Дарявали монети за просперитет, тестени изделия за щастие и лампи – които да осветяват пътя на човека. През Средновековието германските и скандинавските народи слагали вечнозелени дръвчета в дома си или непосредствено пред него, в името на идващата зима.
Едно обаче е сигурно - независимо къде започва традицията, днес тя е неизменна част от коледните празници. Прави ги по-красиви, по-уютни и внася малко повече топлина и вяра в душите ни!
Весел празник!
