Цели квартали в Газа са в руини. Стотици хиляди са натъпкани в палатки, търсейки храна, вода и електричество.
По време на тази трагедия изтече документ от 38 страници от администрацията на Доналд Тръмп – „Gaza Reconstitution, Economic Acceleration and Transformation (Great) Trust“. Този план предлага „фундаментално трансформиране на Газа“, като я включи в Икономическия коридор Индия-Близък изток-Европа (IMEC).
Макар че е формулиран като план за реконструкция, той очертава „мащабни печалби на САЩ“, ускоряването на IMEC и консолидирането на „Абрахамова регионална архитектура“ – термин, който се отнася до споразуменията „Абрахам“ от 2020 г., споразумения, с участието на САЩ, които нормализираха отношенията между Израел, ОАЕ и Бахрейн.
Това се посочва в анализа на Рафиф Зиада, преподавател по публична политика и развиващи се икономики в King's College London, публикуван в The Conversation.
В много отношения документът наподобява плана „Газа 2035“, промотиран от израелския премиер Бенямин Нетаняху. Това беше предложението от 2024 г., което предвиждаше Газа да се превърне в логистичен център, свързан с мегапроекта Неом на Саудитска Арабия и без сериозно палестинско присъствие.
Както моите съавтори и аз проследяваме в неотдавнашна книга „Съпротива срещу заличаването: Капитал, империализъм и раса в Палестина“, това продължава модел на политики, които лишават палестинците от политическо участие и свеждат Газа до инвестиционна възможност, посочва Зиада.
IMEC беше представен на срещата на върха на Г-20 през 2023 г. в Ню Делхи. Подписан от САЩ, ЕС, Индия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, проекът бе представен като инфраструктурен проект. Той включва верига от железопътни линии, пристанища, тръбопроводи и цифрови кабели, свързващи Южна Азия с Европа през Арабския полуостров.
Израел формално не е подписвал споразумението, но ролята му е имплицитна. Коридорът се простира от индийските пристанища до ОАЕ, по суша през Саудитска Арабия и Йордания до пристанището Хайфа в Израел, след това през Средиземно море до Гърция и Европа.
Подобно на много подобни мегапроекти, Imec се рекламира на езика на ефективността – по-бързи времена за търговия, по-ниски разходи, нови енергийни и информационни коридори. Но по-дълбокото му значение е политическо. За Вашингтон това служи като противотежест на китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI), като същевременно обвързва Индия с водената от САЩ система.
Европа го разглежда като предпазна мярка срещу Суецкия канал и руските тръбопроводи. Монархиите от Персийския залив виждат шанс да се позиционират като основен център за търговия и транспорт в региона. Израел промотира Хайфа като врата за евроазиатска търговия. Индия, междувременно, получава по-бърз достъп до Европа, като същевременно затяга връзките си както с Вашингтон, така и с Персийския залив.
Планът представя Газа едновременно като ирански аванпост, подкопаващ IMEC, и като исторически кръстопът на търговски пътища, свързващи Египет, Саудитска Арабия, Индия и Европа.
Като се позовава на историята на Газа като търговски път, планът представя територията като естествена логистична врата, готова да „процъфтява отново“ в центъра на „проамерикански регионален ред“. Планът предлага разширяване на пристанището на Газа от египетския Ал-Ариш, интегриране на неговите индустрии в регионални вериги за доставки и реорганизиране на земята му в „планирани градове“ и цифрови икономики.
Това, което се представя, не е възстановяване за жителите му, а превръщането на Газа в логистичен център, обслужващ IMEC. Може би най-радикалният елемент на Великия тръст е неговият модел на пряко попечителство. Планът предвижда ръководено от САЩ попечителство, започващо с двустранно споразумение между САЩ и Израел и евентуално разширяващо се в многостранен тръст. Този орган ще управлява Газа, ще контролира сигурността, ще управлява помощта и ще контролира реконструкцията. След като бъде установена „палестинска държава“, тръстът ще запази правомощията си чрез Споразумение за свободно асоцииране. Дори най-злополучните американски окупационни планове в Ирак и Афганистан не си представяха толкова открито територията в услуга на глобалния капитал.
Друга поразителна характеристика на плана е разпоредбата му за „доброволно преместване“. палестинците, които напускат домовете си в Газа, ще получават пакети за преместване, субсидии за наем и хранителни помощи.
Документът предполага, че една четвърт от населението ще напусне за постоянно, като финансовите модели показват как схемата става по-печеливша, колкото повече хора напускат. В действителност, идеята за доброволно напускане под обсада и глад изобщо не е доброволна. Блокадата на Израел доведе до това, което служители на ООН описват като изкуствено създаден масов глад. Да се оформи емиграцията като избор означава да се санкционира етническо прочистване.
Планът показва и как езикът на Авраамовите споразумения е присаден към въображаемото бъдеще на Газа. Почти всеки елемент е облечен в „Авраамово“ брандиране: логистичен център „Авраамова врата“ в Рафах, авраамовски инфраструктурен коридор от железопътни линии, дори нови магистрали, преименувани на саудитските и емиратските лидери. Технофутуристичният блясък се добавя чрез интелигентни производствени зони, регулирани от изкуствен интелект центрове за данни, луксозни курорти и нови градове с цифрова идентификация, планирани „интелигентни градове“, където ежедневието, от жилищно настаняване и здравеопазване до търговия и заетост, ще се осъществява чрез цифрови системи, базирани на идентификация.
Централна амбиция на Великия тръст е да насочи капитала от Персийския залив към преустройството на Газа под негово попечителство. Планът прогнозира 70–100 милиарда щатски долара (50–74 милиарда британски лири) публични инвестиции и още 35–65 милиарда долара от частни инвеститори, като публично-частните партньорства ще финансират пристанища, железопътни линии, болници и центрове за данни. Саудитска Арабия, макар и формално да не е част от споразуменията „Абрахам“, сигнализира за приемането на цялостната рамка, когато подкрепи IMEC. За Вашингтон възстановяването на Газа се представя като последната стъпка в убеждаването на Рияд да направи нормализацията официална – награда, която би затвърдила „Абрахамовия ред“.
Планът на Тръмп е предназначен да изглади този път, като предлага на Саудитска Арабия попечителска роля в преустройството на Газа и доходоносни дялове в IMEC. За да направи сделката по-приемлива, тя дори повдига идеята за палестинска „държавна структура“ – ограничено управленско образувание под попечителство. Въпреки че подобно споразумение може да бъде представено като стъпка към признаване на палестинската държавност от Саудитска Арабия, точно затова всички бъдещи жестове на признание трябва да се третират с повишено внимание. Истинският въпрос е какво точно се признава и в чий интерес.
„Великият тръст“ е по същество инвестиционен проспект. Документът оценява Газа днес на „практически 0 долара“ – но прогнозира, че тя може да струва 324 милиарда долара в рамките на едно десетилетие. Газа е описана не толкова като общество, колкото като проблемен актив, който трябва да бъде продаден. Това е катастрофален капитализъм в най-острия му вид. Това е опустошение, преформулирано като предпоставка за спекулативна печалба.
И все пак визиите за зони за свободна търговия и футуристични градове бързо се сблъскват с реалността. Палестинците последователно отхвърлят подобни схеми. Това, което обаче изтеклият документ ясно показва, е, че бъдещето на Газа се оформя в рамките на по-широките усилия на САЩ за преобразяване на региона.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
