Докато в центъра на София завършва проект за разкриването на централната римска улица, на брега на Дунав римски град, сравним по блясък със Сердика, продължава безнаказано да се разграбва. Древна Рациария се намира на Дунав между Видин и Лом. След дългогодишната иманярска дейност с трактори и взривове теренът е заприличал на депо за строителни отпадъци. Камъните обаче са останки от сгради на 2000 години. Между тях бригадите с металотърсачи и лопати ровят за монети.

Мотивацията на иманярите е толкова голяма, че дори в замръзналата пръст спокойно копаят на ръка такива големи дупки. Местните селяни признават преди археолозите, че печелят по 2 лева на ден с лопатите. Междувременно България губи богатства за стотици милиони.

„Състоянието на обекта е просто един срам. Превърнал се е в местния Клондайк - един извор на съкровища, които са вадени съвсем безнаказано и са изнасяни в чужбина”, каза археологът  Красимира Лука.

Според археолога след като културните пластове вече са разрушени, поне могат да се разкрият сградите. Тя изтъква, че колонията Рациария е сравнима със Сердика, но за разлика от нея не се намира под съвременен град и може да бъде проучена изцяло. Тези елементи от 2-ри век са открити миналото лято и са изложени пред полицията в село Арчар.

„Вероятно става въпрос за нещо грандиозно, което предстои да открием следващия сезон - това е просто обрано от повърхността”, каза Красимира Лука. В местното читалище тази година е направена изложба - да информира местните жители, защото дълги години обектът е бил разграбван именно от тях.

Археолозите разчитат, че ако местното население разбере какво притежава, това ще помогне за спасяването на обекта. В Стратегическия план за развитие на културния туризъм обаче Видин отсъства.

„Това означава, че ние няма да се възползваме от фондовете за развитие на културен туризъм, а Северозападът е регион с уникални дадености. А освен това е най-бедният край не само в Бълагрия, а и в Европа”, смята Ирена Александрова, хотелиер.

Засега идеята, че туризмът може да ще замени иманярството като поминък за местното население, изглежда твърде оптимистична.