Експерти изразиха съмнение за ползата от въвеждането на лятното часово време. За мнозина това е стресиращо, а проблемът с пестенето на енергия е решен с въвеждането на енергоспестяващите крушки, смятат специалистите. Мнения „за” и „против” събра Димитър Анестев.
Лятното време е въведено преди 102 години, за да използваме максимално светлата част на деня.
Според заместник-директора на диспечерското управление в Електроенергийния системен оператор Божидар Павлов тази мярка все още има смисъл. От осветление по улиците и в домовете годишно в България се пестят 25 милиона киловат часа. Но това е само видимият за домакинствата ефект. С лятното часово време енергетиката може да пести от икономисване на мощности. Така също се пестят милиони левове, но и огромни количества въглеродни емисии, които изхвърлят в атмосферата топлоелектрическите централи.
"Тази икономия в мощност се отразява директно върху цената на електроенергията, затова защото по-късно пускаме най-скъпите по вид електроцентрали, които покриват върховото потребление, а там енергията е най-скъпа”, каза Павлов.
Според психолога Радина Табакова от ВМА хората по-тежко преживяват преминаването от астрономическо към лятно часово време, отколкото обратното. Освен допълнителния стрес от смяната, в организма ни се усеща и натрупаната пролетна умора.
"За едни тази смяна на времето може да предизвика силно напрежение и раздразнителност, но за други пък това е нещо позитивно, защото имат час време в денонощието, което могат да прекарат в работа или с приятели”, каза тя.
Иначе психолозите съветват - вместо да се противим на лятното часово време и на интересите на енергетиката, по-добре да се радваме на допълнителните слънчеви часове и хубавото топло време.
