Едно ромско семейство, което живее в Италия, разбуни духовете с бомбастичната новина, че заради престъпна небрежност от страна на българските власти, е открило, че има дете 11 години след раждането.

Кореспондентът ни в Италия Антоанета Николова отиде при семейството в Калабрия, а Миролюба Бенатова и операторът Добромир Иванов потърсиха истината в Ямбол.

Ако Веселинка Стефанова и Пламен Матакиев не бяха решили да вземат тежко увреденото си дете от дома в с. Кошарица, след като 11 години не са се сещали за него, тази история нямаше да бъде разказана.

Директорът от дома в с. Кошарица намира роднини на Веселинка,  защото в дома от две години е детето Пламена.

Пламена е там без копие от декларация за отказ, въпреки че има цитиран номер в документите.
Директорът се възползва от промените в Семейния кодекс и решава да провери дали родителите няма да размислят и да си вземат детето. Така в живота на Веселинка и Пламен настъпва обрат.

"И как по името на майка ми са я открили. Майка ми е Панайотова, аз съм Стефанова. Как са ме открили. Воденичарова от "Закрила на детето” вика трябва да попълните декларации и да се откажете от детето. Ама вика казват жива е, но е пълен труп. Едната от сестрите звънна да каже, че е жива. Тя припада, стана й лошо”, заяви Веселинка.

"Аз слушам го, но не мога да асимилирам. Не можех да повярвам. Да ти кажат, че след 10 години имаш дете, но е пълен труп и да се откажеш от него. И изведнъж ни се обаждат да ни кажат, че е живо. И ние не знаехме, дали е истина, дали е лъжа. Поговорихме си вкъщи и решихме, че ще я вземем, независимо как е”, каза бащата.

"Той го грабна, целуна го, тя се вкопчи в него, сякаш това е бил баща й....емоцията беше незабравима”, разказа директорът на дома в Кошарица Господин Митев.

Недоразуменията започват, когато семейството решава да вземе детето за отглеждане. Оказва се, че според документите,

преди 11 години майката Веселинка е подписала декларация,

че е съгласна Пламена да бъде осиновена.

Веселинка отрича пред мъжа си, съда и медиите, че е подписвала каквото и да било и  - подкрепена от Пламен, разказва друга история.

Твърдят, че за тях Пламена не съществувала, защото я смятали за мъртва.
Веселинка родила бебето в седмия месец. Тръгнала си от  болницата на третия ден след раждането. Без детето. Пламена останала в кувьоз.  

Според  Веселинка, когато тя се върнала да пита, някой й казал, че детето е мъртво. Защо не е поискала документ за смърт? Отговорът:

"Към десетия ден казаха, че детето е мъртво. Аз очаквах, но изпаднах в шок. Аз знам, че ако детето почине, се води спонтанен аборт.

Обясняваха ни че детето, записано е като аборт. И все още законът е такъв. То се роди 1,5 кг , почна да сваля килограми. Не беше добре. Преливахме кръв. Не можехме да имаме никаква финансова подкрепа. Тогава беше трудно с толкова деца в България”.

Пламена е бебе номер 69, надлежно вписано като родено на 26 април 1999-а година, с баща неизвестен и фамилно име на майката. Недоносено, с увреждания.

"Имало е неразгънати бели дробове, вроден сърдечен порок, а майката е изписана на 28 април, без детето. Ние имаме родено дете, с име ,с документация. Това дете е било с болести и затова си е останало в болницата. Килограм и 600 не подлежи на коментар дали е аборт. Това е раждане. Има един период, в който майката си отива, а ние продължаваме да се грижим за детето. И майката не се появява повече”, разказа юристът в болницата в Ямбол Марина Ангелова.

Пламена си тръгва от неонатологията на болницата в Ямбол през юни 1999-а година. Нейният дом за следващите 8 години е домът за изоставени и увредени деца в града.

- С каква документация е дошла при вас?
- Задължителната - епикриза, всички изследвания, и в случая - отказна декларация, нотариално заверена, дадено съгласие. Декларацията е стандартна и е като всички други декларации. Викала съм я за отстраняване на неточностите при декларацията и тя не се е явила, обясни д-р Донка Атанасова, директор на дома.

- Какви са неточностите?
- Имената на майката. В декларацията е Веселинка, а в копие от акта за раждате е Веселина Илиева Стефанова със същото ЕГН.

Веселинка твърди пред целия свят, че не е подписвала декларация.

"Подписах нещо, ама какво - не знам”.

"Аз попитах майката на колко е родила - на 28, по какъв механизъм - нормален. Не е била под упойка. Това е жена, която не ражда за първи път, не е под упойка. Каза, че е подписала някакъв документ, но не си спомняла точно какво. Това е необичайно за 28-годишна жена, която да не знае какво подписва”, коментира Минка Чолакова, сестра в болницата в ЯМбол.

Декларация за разрешение за осиновяване номер 301 от 28 април 1999-а година и заверена два дни по-късно е документът, който съпровожда Пламена.

Номерът е пореден от така наречения амбулаторен журнал на вече несъществуващия социално-правен кабинет към болницата.

Всяка родилка с рисков статус - самотна или твърде млада майка, е посещавана от служител на този кабинет поне за разговор след раждането.

Тези структури вече не са към болниците, а към домовете. Документацията е в дома в Ямбол, където Пламена преживява 8 години от живота си.

$Всички майки, рискови и самотни, са вписани в тази тетрадка. В случая става въпрос за дете, на което майката е заявила, че ще бъде с отказ. Майката е дала декларация. Сега социалните работници трябва да присъстват. Тогава не се изискваше. Тогава майката отиваше сама”.

- Това е лабораторен журнал на социално-правния кабинет, започнат на 4 януари 1999 година. И под номер 301 от 27 април - декларация за отказ на Веселинка от Пламена, родена на 26 април.

- За да бъде написано това изречение в този журнал, какво означава?
- Означава, че майката е заявила желание да даде съгласие за осиновяване на това дете.

Преди да замине за Италия Пламена живее тук - в дома в Кошарица. Директорът на Кошарица също смята, че декларацията за отказ е била истинска.

- Има ли заверка?
- Да. Оригинална е. истинска. Така изглеждат всички. За мен е истински документ. От там нататък можем само да гадаем.

"Не може така, родилното, хоп, хоп почина и така.... да го приемеш. Трябва да се заинтересуваш...няма логика държавата да иска да открадне това дете. Увредено се е родило, няма как да се прикрие. Това е жив човек.

Хората си мислят, че като подпишат документ, то вече нямат ангажимент, а то не е така. Декларацията не те освобождава от родителски права и задължения. Ти си му родител. Няма как да е оставено без декларация. Мисля, че има нещо друго, недоизказано докрай.  И да приемат версията, че е починало...”.

"За мен като взаимоотношения между институциите няма проблем. Има проблем в личното отношение на родителите към събитието. Защото и да е аборт, трябва да има епикриза, медицински документ, който да завършва процеса. Или тя просто е знаела какво е направила - дала е съгласие, и днес просто отрича това свое поведение”, коментира Снежана Енчева.

Знаел ли е Пламен, че има живо родено дете, оставено за осиновяване. Твърди, че не. Така, както и Веселинка до край оспорва подписа си под декларацията.

Кои са родителите на Пламена?

Веселинка работи като домашна помощничка срещу 500 евро на месец. Пламен твърди ту, че работи в шоколадена фабрика, ту временно на лодки.

Според документите по делото за връщане на правата, декларира, че изкарва около 800 евро.
Италианското законодателство позволява семейството да получи сума колкото месечния си доход за отглеждането на дете като Пламена.

В момента италианското общество се вълнува от съдбата на детето и търси начини да помогне на семейството в отглеждането.

Връщайки историята отначало опитахме да разберем защо Пламен не е припознал детето. Той не дава ясен отговор. Но разказва упорито, че някоя д-р Рибарова ги срещнала и им казала, че детето е зле.

"Девети ден стана това, всеки Божи ден търсихме информация. Поне докато сме ходили, не е една и съща лекарка, която ни даваше информация. Първо д-р Рибарова даваше информация, слизаше и даваше сведения. Каза, че детето не е добре. Трябва кръв. Бъдете готови за най-лошото. Каквото и да стане, ние нямахме избор вече”, разказва бащата.

В търсене на истината, отидохме при д-р Делка Рибарова от Ямбол. Оказа се, че няма как да е работила в болницата през 1999а година:

- Аз съм пенсионер от 1984-а година.
- Спомената сте от едно семейство...
- Аз отдавна не съм вече на работа, на 82 години съм. 99-а година какво ще правя в родилния дом. Може да е казала д-р Рибарова, защото д-р Рибарова беше дълги години неонатолог в Ямбол. Единствената бях. И това беше името, абсолютно известно на всеки. Нормално е да не знаеш име на лекар и да кажеш д-р Рибарова.

За съжаление колко са чести такива като тази майчица.. които зарязват децата си и после им хрумват разни истории. И замесват лекари и ... за съжаление западното общество не познават тия личности, с които ние се занимаваме тук.

Пламен е излежал присъда за кражби.

Свидетелството му за съдимост сочи, че последно,  в края на 2003-а година, е осъден  за измама.