Операта "Дон Кихот” ще бъде поставена за последен път през този сезон на сцената на Националната опера. Режисьор на постановката е проф. Пламен Карталов. Той е добре известен сред ценителите на оперното изкуство с работата си над емблематични шедьоври от световната оперна класика. Благодарение на него ценителите на това изкуство гледаха преди време операта на Халеви "Еврейката”, а само преди година той осъществи "Лакме” от Делиб.

Известното сопрано Анна Томова-Синтова, в писмо до режисьора, споделя: "Без ласкателство - гениална постановка, гениално постижение!”.  Оперната прима се възхищава от творчеството на Карталов и му благодари за всеотдайността му към изкуството.

Българската преса нарече "Дон Кихот” на софийска сцена значимо културно събитие. Вестник "Култура” в статията "Красотата на пародията” заключава, че постановъчната реализация на операта е

послание към съвременните хора за запазване на духа, вярата и любовта в нашия забързан свят

От своя страна, италианският печат, в лицето на Андреа Мерли, определи Пламен Карталов като "щедър ентусиаст, режисьор с натрупан опит, компетентност и театрално умение, който лансира отново пред международната културна и музикална общественост образа на Оперния театър и на своята страна. На родната си държава, която полага изключителни усилия да извоюва заслуженото си място в Европа и в света".

Популярният музикален критик Стивън Хастингс пише, че "Дон Кихот” на Карталов заслужава адмирация. Не само заради умението на режисьора да събира екип, да прокарва смело оригинални решения, да открива гласове и артисти, но и да направи постановка-събитие за сезона.

"Задачата на режисурата е да отрази по един въздействащ и заразителен начин тази светлина и оптимизъм, звучащи актуално и днес с духа и посланието на главния герой и донкихотизиралия се Санчо Панса към нашето динамично и тревожно съвремие”, споделя от своя страна проф. Карталов и допълва:

"Човекът днес е като заклещен пленник в лапите на многоглава ламя от бетон и желязо. Свикнал постоянно да диша смрад, да оглушава от клаксоните и грохота на машини и автомобили, да живее между глутниците от бездомни кучета, самият той се превръща в животно, изхвърлено на кръстовището на живота.

Неочаквано и изведнъж, в това общество на механизирана и компютъризирана цивилизация, се появява един човек от Ренесанса, за когото не парите, а каузата е свещена. Той влиза във взаимодействие и борба с неправдите и злото и сам се подлага на изпитания в железобетонната прегръдка на съвременния мегаполис, срещу когото се изправя като едно дете на протеста, един идеалист и мечтател на Божията промисъл за Силата. Действото и душата на този Ренесансов Човек са като миротворен Храм Божи. В случая се касае за корелацията между два образа, две личности,

два полюса "Дон Кихот - Христос"

Дон Кихот продължава мисията на изкупление, начената от голготския страдалец, защото в странната на пръв поглед, но уникална съдба на вечния Рицар на Печалния образ, се влива като в потир страданието на цялото страдащо човечество. Тъкмо в този смисъл Дон Кихот е не просто бледо копие, а истинска актуализация на образа на Богочовека Христос.

Вечният рицар Дон Кихот и верният му приятел и оръженосец, отдавна са напуснали страниците на безсмъртния роман на Сервантес, а подвизите им са стремеж към безсмъртието на идеята за вечния идеал.

Съдбата на Дон Кихот е изтъкана от пророчески ниши, в които се вплита отражение на голготската драма на Христос Спасителя".

Билети за постановката на 26, 27 и 28 март можете да закупите от касата на Операта или да поръчате онлайн.