"Първо искам да кажа, че се чувствам много, много неловко, защото това е първият път в живота ми, в който аз рекламирам нещо мое”, каза големият български актьор Георги Черкелов, който гостува в предаването "Тази сутрин”, за да представи книгата си "Разкази и имейли”.
"Тези малки закачки”, както Георги Черкелов нарича разказите в книгата си, са гледната точка на един пенсионер. "Тя не е много весела и тези закачки не са весели”, каза актьорът. "Някой може и да се засмее, но... Погледът на един възрастен човек, на голяма част от пенсионерите, не би могъл да бъде много весел и не само от битова гледна точка. Ние селското стопанство ще го оправим, ние и икономиката ще оправим, но една част от това, което хората ценят по цял свят т.е. духовният живот на човека, се оправя много трудно, ако се развали. А мисля, че тук има сериозен дефицит.”
Георги Черкелов не може да си спомни кога за последен път се е снимал във филм. Днес актьорът прекарва времето си на село, препрочитайки стари книги и сравнявайки възприятията си отпреди с тези днес. "Препоръчвам ви, въпреки че вие сте млади още, но за възрастни хора е много интересно да прочетат отново и отново това, което са чели навремето. Гледната точка е друга, все едно са чели друга книга, други случки, друг автор. Правя го с удоволствие, защото ми е интересно какво съм мислил тогава, какво мисля сега.”
Актьорът от култовия български сериал "На всеки километър” сподели, че се натъжава от действителността, в която живеем. Преди няколко дни кадрите от откриването на поредния хипермаркет развълнуваха цяла България. Георги Черкелов също не е останал безразличен... още повече, че е бил там. "Вижте, то е заразително. Към добрите неща, към положителните - помня го от баща си - човек има имунитет. Човек се заразява с лошото много по-лесно, отколкото с добро. Това е доказано”, каза актьорът. "Тези хора, които се бяха струпали там, хиляди и с часове чакат да има дойде реда в този нов магазин да купят чудесии на ниска цена. Какво има в това? Съвсем ясно – има нищета, има си бедност, има духовна бедност... Гледката беше тъжна и не е за показване даже.”
Актьорът все пак споделя, че е открил нещо, което го радва искрено всеки път. "Едно-единствено, скоро установих. Чаках моята съпруга, често го правим. Тя влиза в един магазин за 15 минути и след един час се връща и аз гледам покрай мен, както съм в колата. И установих: единствената гледка, която ме радва искрено, това е бебешка количка, майка с дете и бременни жени. Нищо друго, кълна ви се.”
Страстите около театралната реформа не стихват вече с месеци, но според Георги Черкелов "страсти” не е точната дума. "Аз мисля, че са глупости. Те могат да бъдат страстни глупости. В тези добри говорения и намерения аз не вярвам, защото тук я няма спомената бедата - не я прочетох никъде, не чух никой да я казва. А бедата е образованието и приемствеността. Да се откажеш от методология и да искаш да правиш реформа. Тези, които дойдоха след нас, се отказаха от този метод, а не знам дали сте чували, че в цял свят работят театрите по този метод същият. Станиславки... има такъв театър в Америка, в Ню Йорк. Станиславски е методът на преживяването, емоционалният метод на преживяването. Реализъм, не социалистически... реализъм. Това занимание, този вид изкуство не може да предполага друго освен да накараш човек да се заслуша, да се загледа, да му бъде интересно да гледа, да се разплаче, да се разсмее, да се замисли. Ако нищо от това няма, няма нищо. А то най-често няма.”
