"Скоро Борисов ще застане на кръстопътя на историята", коментира в "Сега" политологът Първан Симеонов. Според него сме свидетели на една трескава динамика на имиджите, едно задъхано производство на новини, сгъстени и наложени емоции. Създава се усещане за почти военновременна безалтернативност на случващото се. В нея всички резки и противоположни политически действия изглеждат позволени, защото другото е лошо, другото е тройна коалиция, другото са предсрочни избори. Но остана ли ясна граница между политическото говорене и политическото действие? И тази привидна трескавост и противоречивост как се чете? Като решителност или като своеволен хаос, пита авторът.


***

"Смъртта на Ахмед Емин разбули лицемерието на всички политици", е анализ в "Сега". Повод е подновяването на разследването за смъртта на шефа на кабинета на Ахмед Доган - Ахмед Емин. Ако в началото разследването беше водено професионално, то трябваше досега да е дало отговори на няколко ключови въпроса за българския политически живот. Например, как се финансира ДПС, кои са фирмите в прословутите му обръчи и как се облагодетелстват, има ли черни каси и комисионни. Но очевидно никой не иска да разрови тези авгиеви обори. Никой не желае да подреди стройно и логично всички детайли около тази смърт, та дори те да доведат до нелицеприятни изводи - и за разследващите, и за бившите началници на Емин, и за управлението на спецслужбите, а и на държавата въобще. За да може неудобната история да бъде изравяна всеки път, когато някой сметне за нужно.

***
"От сараите ще изскочи козът срещу Алексей", смята социологът Андрей Райчев. В интервю за "Стандарт" той говори за това, че Ахмед Емин е бил свързан с някакви служби, най-вероятно с българските. И сега, когато се проследи развитието на събитията, тезата се потвърждава. Цяла серия офицери са знаели какво прави и това, което е вършел, явно не е било много хубаво. Самият потърпевш характеризира случващото се като връщане на България към 1989 г., под което не се разбира демокрацията, а Възродителният процес. Има някаква голяма антитурска операция, която са подготвяли и която се е изляла в събитията в сарая - самоубийството на Емин, е хипотезата на Райчев. Според него този път е възможно разследването да стигне до истината. Защото намеците, които се чуват от устата на управляващите, са, че Алексей Петров е свързан с тази история. А на тях им трябва нещо сериозно, което да покажат за Петров, който бе арестуван при операция "Октопод".

***
"Първанов пусна закона за следенето онлайн", пише "24 часа". Похвала към управляващите от ГЕРБ отправи президентът Георги Първанов, след като с указ пусна Закона за електронните съобщения. Според него ограничаването на следенето в интернет и контактите на граждани по мобилните телефони само за разкриване на тежки престъпления "показват волята на законодателя да търси баланс между защитата на обществения интерес и на индивидуалните права и свободи".

***
"Столичани не искат ГМО", пише "Дума". Около 83% от столичаните смятат, че в България съществува опасност от неконтролирано разпространение на генномодифицирани организми (ГМО), сочи експресно изследване на НЦИОМ, огласено вчера. Според 71% рисковете, свързани с ГМО, са повече от евентуалните
ползи. Едва според 4% от ГМО има повече ползи. Според 52% от столичани употребата на ГМО трябва да е само за научни задачи и лабораторни опити. Председателят на НС Цецка Цачева проведе вчера среща с представители на научните среди. Постигнато е съгласие да продължат опитите с ГМО в контролирани условия.

***
"12 вуза на мушка за рекет на студенти", акцентира "Монитор". Прокуратурата разследва университети, които рекетирали студентите с незаконни такси за прием или връщане на диплома за средно образование. 12 сигнала е подало просветното министерство до държавното обвинение досега за висши училища, които са събирали незаконни такси от студентите.

Икономика

"Дневник" публикува интервю с Бас Бакер озаглавено "Поддържане на фискална дисциплина ще е болезнено, но необходимо". Бакер посочва, че МВФ силно подкрепя разплащането на забавените задължения от страна на държавата. Но България не е в ситуация, в която фискалната политика може да стимулира възстановяването. Това е така, защото икономическата ситуация в страната е съпроводена от голям спад на приходите и може да предизвика голям дефицит. В момента състоянието на публичните
финанси в България е много добро и това е важен актив, който трябва да се поддържа. "Напълно осъзнаваме, че поддържането на такава фискална дисциплина, свиването на разходите може да е много болезнено в краткосрочен план", казва Бакер.

"1 милион българи преживяват с доходи от сивата икономика", пише на първа страница "Сега". Това обяви вчера заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров. Общо работещите у нас са малко над 3 млн. души. "Повечето са хора, които работят за много малко пари и те не им стигат да покриват нуждите си", обясни Димитров. "Златните" сиви сектори са търговията, услугите, ремонтните дейности. Само от сивата икономика пък преживяват 100 000 - 120 000 българи.

Икономическият и социален съвет, в който влизат представители на синдикати, работодатели и експерти от различни институции, ще представи до края на март анализ кои антикризисни програми и политики, използвани в Европа, са приложими у нас.

"Минаваме на четиридневна работна седмица", съобщава "Новинар". В България да се въведе четиридневна работна седмица, предложиха вчера от Икономическия и социален съвет. Това е антикризисна мярка, която временно може да възстанови заетостта в страната. Тя може да се приложи в предприятия, в които работодателите предвиждат съкращаване на персонала заради намалени приходи, обясниха икономисти. Условие е и работникът да се съгласи с пропорционарното намаление на заплатата, съответстващо на работното време.