Гватемала е държава с малко по-малка територия от България, а има около 30 вулкана, седем от които активни и днес. Именно тези колоси, със своята непристъпност, отклонили конкистадорите по пътя им към жадуваното американско злато и пак те останали верни пазители на културата и традицията на древните маи. Днес вулканите са домове, гордост и светии за местното население. В Гватемала всеки посетител има уникалния шанс да се покатери на някой вулкан с благотворителна цел! Правиш си кефа и с това помагаш на някого!
Възможно е с организации като Кетцалтрекърс, които организират трекове до различни забележителности и даряват средствата на Училище за деца от улицата. Изборът ми на първата екскурзия, в която аз се впуснах беше лесен. Само за два дена можех да се покача на най-високата точка на Централна Америка (тук изключваме Мексико, което предпочита да се слага към Северния континент) и да огледам всичко наоколо! Тогава не подозирах, че за следващите 2 месеца ще се кача на Тахумулко (4220 м) точно 6 пъти!
И така поемаме към “Краката на Луната” или “Pies de Luna”,
както индианците от племето “мам” наричат вулкан Тахумулко. От град Кетцалтенанго (наричан от всички Шела), където е офисът на Кетцалтрекърс, поемаме в 5ч.сутринта с редовния междуградски превоз от типа “чикен бъс” (стари американски ученически автобуси, които нашарени от местните чудесно се справят със стръмните прашни пътища из Гватемала) до град Сан Маркос, в посока запад или Тихоокеанския бряг. Раниците са тежки. Преходът е в напълно безводен район и носим по минимум 4,5 л вода всеки. Ще нощуваме на палатки на височина около 4000 м, а това предполага топли чували, дузина дрехи и задължителните шапка и ръкавици.
От Сан Маркос продължаваме с друг автобус до недотам известното селце Туичан. След изтощителни четири часа в автобуси, се изтърсваме на прашния път и с радост научаваме, че сме на 3000м., а вулканът е ето там, на една ръка разстояние! Ясно можем да видим двете рамена на вулкана или както ни обясниха двата кратера на един и същ вулкански масив. Ще бивакуваме на седловината помежду им. Тахумулко е заспал вулкан. Сведения за активност има от 1765, 1808, 1821 и 1863г., но вероятно се касае за масивни каменопади и свличания, а не истински вулканични изригвания. Сега изглежда спокоен, миролюбив и обвит в лунни облаци.
Началото е тягостно
При хубаво време жегата си е изтощителна, особено когато си се пооблякъл като за зима и мъкнеш поне 15-ина килограма на гърба си! Пътечката вие сред тревни площи и най-накрая се вмъква спасително в борова горичка. Първата ми изненада са тези прекрасни големи дървета на такава височина! Аз нали съм свикнала от 2000м нагоре само клекове и хвойни да се зеленеят по нашите балкани! В Гватемала обаче климата е съвсем различен и природата на 4000 м наподобява нашата на 2000м. Също с учудване разбирам че на 4220 м, никога не пада сняг! По изключение има слана или заледявания. Катерим се около четири часа до лагера, с включена спирка от един час за обяда-пикник. Едни от най-хубавите обеди в Гватемала, различни от традиционните боб и ориз!
Доброволците от Кетцалтрекърс и наши водачи са ни сготвили вкусна картофена салата, микс от домати, краставици, зеле и моркови, неповторимото “гуакамоле” /нещо като нашето кьопоолу, само че вместо патладжан с авокадо/. Имаме домашни сладка и фъстъчено масло за десерт! Не е трудно да оцениш лукса на всички тези вкусотии, когато по пътеката те задминат малките пъргави гватемалци, мъкнещи наръчи дърва на гръб и ситно потичващи с полубоси крака и транзистор в ръка.
Оказа се че Тахумулко е посещавано място и от самите гватемалци. Особено се забелязва, ако имаш честта да си в района около Коледа /моето сефте беше точно такъв случай/. Тогава районът е чудесна арена за изява на пироманските влечения на местните. Пиратките и всевъзможни саморъчно изработени или купени фойерверки огласят нощите на градове и селца през целия месец декември. Но около Коледа са именно дните, когато след репетициите започва истинското изпълнение. Понякога е трудно да чуеш собствените си мисли от тирадата залпове.
А каква беше моята изненада, когато си мислех, че се спасявам от това чудо като отивам на поредния трек до Тахумулко! Точно на десетина метра от нашия лагерен огън се развихря местната бомбастична традиция. Не им ли е студено на тези хора?! Почти голи, загърнати с по едно одеало, гватемалците раздират мрака с грижливо подготвените си гръмогласни произведения. А лицата им греят от детска радост, доволни че точно сега и тук целият свят ги чува, техният “глас” се извисява над природа и дори над нас, “мълчаливите” създатели на новата цивилизация...
