Георги Демиров е български гражданин, син на разведени родители. Временно е в Триест с болната си майка. Баща му работи във Вашингтон. На 11 септември майката умира.
Детето не може да замине при татко си, защото майката е подала жалба до прокуратурата в Триест. В писмото пише, че бащата е тормозил сексуално детето в България.
"Срещу мен е бил издаден декрет, за който аз не знаех, докато не стъпих в Италия", разказва по телефона от Вашингтон бащата.
Съдът за малолетни дава детето на Мария Грация Пепеу от женска организация срещу насилието. До изясняването на случая. Затова тя получава 500 долара месечно от социалните служби. На заседание в съда, жената си признава, че е написала писмото от името на майката, която не знае италиански.
"Госпожа Пепеу е отишла при Оля в болницата да й предлага помощ, ако нещо й се случи. Явно Оля й е повярвала, или просто не е имала друг изход. Но, ми се обади преди да почине от болницата, плачеше, беше много разстроена и каза, че нещо става в Италия", разказва Полина Жоржи, приятелка на майката.
Майката няма доказателства за насилие, но чула Георги да обяснява на друг мъж какво е правил баща му. И моли социалните служби за помощ. В края на писмото е уточнено, че подписът е автентичен, но не е на майката.
"Подписът прилича на нейният. Тя се подписваше с главна буква, точка и фамилията. Но, е много размит. Или е била под наркоза, или не е нейният", предполага Полина Жоржи.
"Мога да си представя какво е било състоянието й. Тя е била под наркотици, била е принудена, за да не й вземат детето. Всяка жена би направила такова нещо, когато осъзнава, че умира. Всяка майка би направила такова нещо", казва Димитър Демиров.
За да си вземе детето, бащата завежда и дело в България. С молба сина му да бъде даден на дядото, който да получи родителските права.
Димитър Демиров допуска, че единствената му грешка е, когато писменно се е съгласил Пепеу да се грижи за детето до пристигането му в Италия. Но, на 11 септември, когато се срина Световният Търговски Център в Ню Йорк пътуванията не бяха възможни.
Истината засега не може да бъде изяснена, въпреки събраните в няколко папки документи по случая.
В края на март е последното заседание на Съда за малолетни в Триест, който даже не е съдебен орган. Но, трябва да вземе своето решение. Едва тогава съдебната и изпълнителната власт в България могат да се намесят в случая.
България и Италия са подписали конвенция за правна помощ. Но, дали в конкретния случай е спазена конвенцията за защита на детето? И може ли български граждани да бъдат съдени в друга държава за действия, които са извършили в родината си? Ще научите утре в новините в 19.30 часа.
