Добричкото село Кладенци е известно като най-водоносната зона в иначе безводна Добруджа.
Още по времето на цар Крум мястото е известно със наличието на чиста питейна вода. Селото е било стан на Крумовата войска по пътя от столицата Плиска към днешна Силистра. По-късно, когато Южна Добруджа е под румънска власт, унгарци строят първата помпена станция. След подписването на Крайовския договор и заселването на Кладенци с българско население започва масовото копаене на кладенци във всеки двор, като вода са черпели жителите на много съседни села. Днес в добруджанското село има 26 кладенеца, дълбоки около 500 метра, а водата напоява още 4 села.
"Преди, да не излъжа 10-15 години, носих водата в Добрич, да я пробват. Само че ми казаха, сега ще го кажа на майтап, ама е истина, ти носиш таз вода, тя е много хубава, другата що не донесе, от ракията", разказа Атанас Михалев, собственик на кладенец.
Жителите на селото си спомнят за тежката зима на 1998 година, когато кладенците са спасили хора и животни от жаждата.
"През 1998, голямата поледица, тогаз останахме 3 месеца без ток и всички кладенци на територията на селото се използваха поголовно за вода за населението и за животните", обясни Янко Радев, кметски наместник.
През 1980 година тогавашният кмет на селото Никола Панчев решава, че трябва да се намери алтернатива на течащата вода заради лютите зими в района. Почистени са четири кладенци и винаги са готови за използване. Днес от тях черпят вода и хора, които нямат пари да си плащат сметките към ВиК.
В село Кладенци често си казват поговорката "По вода газим, жадни ходим", тъй като в Добричка област цената на водата е една от най-високите в страната.
