Може ли изкуството да ни помогне да се справим със загубата на най-близките ни хора? Този въпрос занимава Андрей Филипов - син на големия преводач Владимир Филипов. Самият той също е преводач. Има издадени няколко стихосбирки, а след успеха на първата му пиеса - "Среднощен град", започва да се занимава с драматургия. Минава през сцените на Народния театър, Столичния репертоарен театър на Ню Йорк в Олбъни и Театър 199. Почти 20 години след последната му стихосбирка той отново се връща към поезията със сборника си "Сонети и вишни", заради семейна трагедия...

"Малко понастинал
Боли ме гърлото,
Запушен нос,
Бучат ушите...
На работа съм и за теб си мисля
През живота си не съм
Се чувствал по-добре."

Този "Малък сонет" Андрей Филипов пише в един февруарски ден през 2001 година и го посвещава на жена си Соня. "Сонети и вишни" събира любовни стихове, подбрани от самата нея. Тогава те са щастливо семейство, което има своите мечти и красиви мигове.

"Аз не знам дали е имало по-щастливи хора от нас. Невена Калудова, актрисата, която игра в моята първа пиеса, поставена в Народния театър - "Среднощен град", и много близка приятелка ни наричаше "извънземните", защото връзката ни беше такава изключителна. Всеки ден се влюбвахме отново и сякаш бяхме по-щастливи от предишния ден”, спомня си Андрей Филипов.

Преди 4 години на 26 май в катастрофа загиват съпругата му Соня, сестра му Калина, а майка му е тежко ранена. Убиецът е заловен, след което освободен. Напуска страната и от тогава никой не знае къде се намира.

"Нямам нужда от възмездие. Имам нужда от това в обществото ни нещата да вървят уредени другояче, така, че такива раздели, такива случаи да има по-малко. Изпитвам гняв от това, което не се променя, въпреки всичките трагедии, които стават по улиците. Изпитвам гняв към съдбата, ако щете. Но не знам как съм устроен, може би гневът ми успявам да го преработя и да се появи нещо такова", споделя Филипов.

За "Сонети и вишни", Роджър Макгъф пише "Красотата и тъгата в стихотворенията на Андрей Филипов ни напомнят колко често пропускаме този крехък дар - живота"

"Аз цял живот съм разчитал на изкуството, на театъра, на литературата, за да карам напред. Например, аз безкрайно съм задължен на всички хора, които правят театър и на всички хора, които отиват на театър, защото те са осмислили повечето от моите вечери, моя живот. Животът става... вълшебен", казва драматургът.

"Обичам да се разхождам, обичам да си мечтая и изпитвам любопитство към това, с което животът би могъл да ме изненада."