Причината е във вековната традиция в Странджа планина, където прасетата си живеят в гората. Само вечер стадата сами се прибират в кошарите на стопанина си.
Един от проблемите, които сега стоят пред свиневъдите в Странджа, е, че все по рядко изкупуват продукцията им.
Гледката на големи стада прасета, живеещи на свобода в гората, е естествена за Странджа планина. Тъй като питомните прасета тук се смесват с дивите, някои от сукалчетата повече приличат на малки диви прасета.
Един от големите свиневъди е Апостол Спасов от село Младежко, който в момента има над 100 прасета.
"Сутрин ги храниш, вечер ги прибираш. Технологията е тъй. Ако не се върнат, отиваш да ги търсиш", обясни свиневъдът.
На едно от животните е закачена хлопка, която дрънчи и по звука и стопаните откриват стадата. Понякога се случва и да не ги открият.
"За 4-5 години 60 прасета са ми зимали досега", каза Апостол Спасов.
И през лятото, и през зимата прасетата сами си намират храната в гората, а стопаните им ги подхранват с малко фураж. Отглежданите по този начин прасета почти нямат сланина, а месото им е по-жилаво, затова и рядко ги изкупуват.
"Не идват като по-рано. Преди "Родопа" ги изкупуваше, сега фирми ще дойдат да вземат 5-6-10 - това е. Трудно е, щото няма пазар", коментира Апостол.
Освен властите на Евросъюза, против този способ на отглеждане са и български ветеринари, които се опасяват, че макар и ваксинирани, в гората прасетата могат да се заразят от дивите животни.
