Журналистът Светослав Иванов е един от участниците в третия сезон на българския "Форт Бояр". Той е част от отбора на bTV Новините. Ето какво сподели Светльо за играта, за професията си, за брака и за семейството.
Предизвикателството Форт Бояр
Съгласих се да участвам основно заради това, че ще отида там с приятели - с колеги и най-вече приятели, Аз не съм от най-големите спортисти и атлети, така че, ако форматът беше друг и трябваше да меря мускули, тогава със сигурност нямаше да участвам.
Но в случая нямаше как да не се включа в този купон. Хората, гледайки ни, ще се забавляват. Надявам се да останат и с добри чувства от нашето представяне, защото "Форт Бояр" е преди всичко спортсменска игра – много честна, много истинска.
Нямаше конфликти. По-скоро всичко беше една шега. Конфликтите бяха вътрешни – например конфликт със себе си: "Защо не успя да направиш това?". Чувството е неописуемо – наистина искаш да спечелиш, наистина мислиш за доброто на отбора и когато не успееш да направиш нещо, тогава наистина се чувстваш зле. Но е много важно да има отборен дух и да вярваме един в друг.
Осъзнах, че трябва да наблегна сериозно на спорта. Спортувайте, не седете на тези компютри – това е много вредно (смее се).
Ако не беше журналистиката...
Не е имало такъв въпрос пред мен. От много малък знам какво искам да правя и си преследвах тази своя цел. Надявам се, че намерих ключа, който да отключи тази врата, ако използваме метафори от Форт Бояр.
Границата между обективната информация и манипулацията
Ако трябва да отговоря кратко – като започнеш от възпитанието на журналиста и от неговите вътрешни мотиви да отиде на дадено място, като минеш през това доколко добре познава ситуацията и говори езика – има едно правило: не трябва да се ходи на места, където не говориш поне единият от езиците на враждуващите страни да кажем. Не всичко зависи от журналиста. Той може да е емоционално натоварен с каузата на една от двете страни. Тогава със сигурност не се получава обективна картина.
Когато се отиде на места като Палестина, Ирак или Иран, трябва да действаш на принципа на отвореното сърце – да умееш да слушаш хората, много е важно да слушаш, а не толкова да говориш, и да не вземаш страна. Това не е толкова трудно, защото, когато отидеш и при двете страни със отворено сърце, те се отпускат и представят своята гледна точка и ти просто предаваш гледната точка на двете страни. Оттам нататък зрителите, в които наистина вярвам, си правят заключения.
Не съм от най-екстремните хора. Всяко пътуване до конфликтна точка изисква внимателно и дълго плануване. Подготовката цели да минимизира рисковете. В Ирак първото ми впечатление беше, че страната е наистина разделена. По моя прогноза кюрдският въпрос ще става все по-актуален, защото в Северен Ирак се вее само кюрдското знаме. Видях с очите си неща, за които мога да говоря с часове.
Има ли "чужда" кръв в жилите...
Доколкото знам съм си чист българин (смее се). Да, имам лек тен, който много ми помага, когато отида в арабския свят. Родителите ми са нормални, интелигентни, работещи хора. Да са живи и здрави, много си ги обичам. Ако някой очаква да чуе, че съм племенник, да кажем, на някое познато лице от близкото минало – не съм. Родителите ми са много далеч от медиите.
Брак?
Дай Боже да се оженя. И този ден ще дойде!
Балансът между веселия човек и сериозния журналист
Аз съм ведър човек. Много помага да не вземаш себе си много на сериозно, защото има опасност да започнеш да губиш.
Искайки да бъда журналист, не се целех непременно в телевизията. Започнах в радиото, много обичам да пиша, просто нещата се стекоха така, че открих чара на телевизията, след като имах вече шест или седем години опит и това ми помогна. Важно е да чувстваш вътрешно удовлетворение – какво ти е хубаво да правиш, кое ти носи радост.
Телевизията е тоталната медия, но в същото време е медия като всяка друга. Идвайки в телевизията, започнах да си давам сметка за истинската тежест на думите, които използвам. Думите са сила, за това трябва да мерим думите си, когато говорим на милиони хора.
