Спорният имот, за който фамилията Кметски има нотариален акт, е национализиран през 1958 година и близо четирите декара са внесен в бившото ТКЗС. След години имотът е предоставен за туристическа спалня, а през 1980 г. тази база се дава на БАН за развиване на творческа дейност. Академията ползва базата няколко години, като същевременно строят още сгради в имота. През 1995 година, след ликвидация на дружеството, ползващо базата, се обявява търг за осем бунгала на БАН. Георги Георгиев печели търга за бунгалата, но заграбва и земята на фамилията Кметски.
"След като не можахме по мирен начин да се разберем с господин Георгиев, започнаха дела, които продължиха някъде около 12-13 години, на първа инстанция Дупнишки районен съд, Кюстендилски окръжен съд, неколкократно делата бяха спечелвани в моя полза”, обясни Борис Кметски.
Според наследниците, скиците представени в съда от Георги Георгиев са за имот, който се намира в друга част на Сапарева баня. Те твърдят, че бившият кандидат за кмет е подкупил общински служители и дори е стигнал до магистрати.
Кандидатът за кмет твърди, че не е злоупотребявал с връзките си в политиката и съдебната система. Той е убеден, че присъдата на ВКС е точна и се дължи на подобренията, направени в имота от него.
"Извършени са строителство на сгради, подземни комуникации, електрическо захранване и всичко останало. Съдиите във ВКС са се обосновали защо, не коментирам тяхното решение, а само го изпълнявам”, заяви Георги Георгиев.
А собствениците на земята недоумяват, как може един човек да закупи бараки, поставени в имота им и след това да стане собственик на наследствената им земя.
"Няма да спра, защото и няма да се примиря с имота, който е собственост на баща ми, в последствие моя собственост. До край ще занимавам всякакви инстанции, но ще се боря до край и ще си го получа”, закани се Борис Кметски.
Екипът ни потърси за коментар представители на Дупнишкия и Кюстендилския съд, но те отказаха коментар, защото не могат да оспорят решения на по-висш орган. И сега, когато тече сходно дело за другата част от наследствената земя, върху която са поставени други от бунгалата, краят му изглежда предизвестен след първата присъда на Върховния съд. Но дали собственикът на бунгалата има право да получи земята под тях заради направени подобрения предстои да каже и инспекторатът.
