Янка Маринова е родена в Харманли през далечната 1933 г. Още като дете, семейството й се мести в Джебел и целият й трудов стаж преминава като счетоводител в родопския град. В 9 клас започва да си пише с момиче от Русия случайно, но кореспонденцията не спира и до днес.
“С моята приятелка Тоня кореспонденцията ни е от 1952 г. Вече 58 години. Поддържаме си редовно кореспонденция, ето писмата, вижте и снимките! Аз не исках много, много да взема този адрес, но учителката настоя. Тя ме амбицира да науча езика”, разказва Янка Маринова от Джебел.
Тя пази всяко писмо, картичка и снимка.
“Тя описва нейния си живот, аз описвам моя живот. Тя нейното семейство, аз моето семейство, децата - нали след като вече дойдоха децата на този свят. А сега повече си пишем за внуците”, споделя българката.
Въпреки че знаят в детайли битието си, през всичките тези години Янка и Тоня са успели да се срещнат само веднъж. През 1976 г. Тоня пристига в България със съпруга си. Двете приятелки общуват само на руски. Вече на възраст Янка е започнала да позабравя езика, но на помощ идват внуците, които я учат да работи с онлайн преводач.
“И на мен ми взеха лаптоп и внука ми каза как да го използвам и вече ми е много лесно. Пиша писмото на български, а то отсреща се отпечатва на руски. Това за мен е много изгодно и хубаво, защото много, много труд не трябва”, каза Янка.
Въпреки че вече може да си пишат имейли, Янка и нейната приятелка от Русия предпочитат класическия сначин на кореспонденция.
“Тръпката е много голяма, когато получиш писмо или пък очакваш, че ще получиш. Очаквам, да кажем тази седмица очаквам писмо, а не получа: “Еее сега, защо ли няма, какво ли се е случило?", ще се запита Янка.
Баба Янка се надява един ден нейната близо 60-годишна кореспонденция с руската приятелка да бъде продължена от внуците им.
