Доктор Александър Шинков е главен асистент в Университетска болница по ендокринология, но първата му любов е фотографията, по която се е запалил от баща си. От няколко години започва да пътува по екзотични места и вече има две самостоятелни изложби.
"Ходил съм в Европа доста. Ходил съм в Шпицберген да търся бели мечки, но не намерих - случва се. Ходил съм в Африка - в Кения и и Танзания - което беше изключително завладяващо преживяване и смятам, че пак ще отида някой ден. Градовете, големи, наистина са интересни, но обичайните туристически дестинации не са ми интересни. Интересни са ми дивите места, труднодостъпните места, където няма 5-зведни хотели, където се стига след дълго ходене през сложен терен, спи се в палатки или както спахме в колиба в клоните на едно дърво”, обясни д-р Шинков.
В последната си изложба Александър Шинков запечатва изригванията на Ясур, на Вануату и Килауеа от самия ръб на кратерите; живописните вулканични езера на Северния остров на Нова Зеландия; посреща с изгревите на вулканите Тенггер и Бромо в Индонезия, но най-много се гордее със снимките от кратера на Иджен, където снима работниците, добиващи сяра при нечовешки условия.
Според Александър Шинков фотография е скъпо хоби, но само за този, който не се осмели да потърси свой път към екзотичните дестинации.
"Ако разгледате офертите на масовите туристически компании и решите да отидете на подобно място, мисля, че ще се отчаете. Но ако човек разгледа из интернет къде какво има, намери си сам място за спане, постарае се да потърси по-евтин начин на придвижване, нещата изглеждат съвсем вече лесни и достъпни”, твърди Александър Шинков.
"Един такъв вид хоби, според мен много добре пасва на професията на лекаря. Срещата с много разнообразни други хора от съвсем друг ъгъл позволява да не забравяме, че тези хора са не само обект на лечение, диагностика или някакво медицинско търсене”, смята Шинков.
"Тихоокеанския огнен кръг" на доктор шинков може да видите до средата на февруари в музея "земята и хората".
