След 43 албума, сред които и мултипланеният "Петък вечер в Сан Франциско", след съвместните му проекти с най-известните джаз музиканти на нашето съвремие, след изключителният успех на триото му с Пако Де Лусия и Джон Маклафлин, след хилядите концерти в целия свят, Ал Ди Меола вече 20 години упорито се връща в България и радва своите почитатели.

Самият той не си спомня колко концерта има у нас, но този със сигурност ще е много различен. С него завършва световното му турне New World Simphonia. За първи път ще свири не в зала, а в Sofia Live Club тази вечер, 11 ноември, и ще представи най-новата си музика, на една ръка разстояние от публиката.

Какво ви връща в България?

Тук има добра публика за моята музика. Доколкото си спомням, в България дойдох за първи път преди 20 години. Още от времето, в което свирих с различни групи. Явно още тогава моята музика се е харесвала тук.

Каква е разликата да се свири в голяма зала и в камерно пространство?

Различно е. В клуба си много близко до хората и на мен това ми харесва повече. Ще бъде друг опит този път, защото няма да бъде в огромна хладна зала. Очаквам хората да потанцуват и, ако се наложи, ще го поискам. Наистина това ще бъде много приятно - накрая всички да станат и да потанцуват.

Чували ли сте българска музика?

Аз много харесвам вашият фолклор. Също така новите му форми в съвременната музика. Това, което съм чувал са малки парчета, оттук-оттам. И наистина те много ме вълнуват. Бих искал да потърся вариант да направя нещо с тях и може би, ще ми се наложи отново да се върна тук. И по други причини ще се върна.

Как започнахте да свирите?

Първата ми любов бяха перкусиите и барабаните. Първият инструмент, на който получих първия си урок, е акордеонът. Но тогава не ми харесваше, а сега съм влюбен в акордеона. За мен тогава китарата имаше най-атрактивният звук, особено електрическата китара.

Работили сте с изключителни музиканти. От кого сте повлиян?

Разбира се, аз съм много повлиян. Още от първото ми сътрудничество, още от влизането в бизнеса, така да се каже. Бях 19-годишен когато ме поканиха в трупата на Чък Кърия. Така че той беше любимият ми музикант в любимата ми група по това време. Той за мен беше голямо вдъхновение. Не само по начина, по който свиреше, но и по начина, по който композираше. Много от идеите и композициите му са оказали влияние върху моя начин на композиране и влияние върху самия мен. Наистина, това беше много важен старт за мен като музикант.

Свирил съм с много други известни хора след това. Чак в края на 80-те открих за себе си Астор Пиацола, който е баща на съвременното танго. За мен той е най-вдъхновяващия музикант от всичките, с които съм работил. Това, което възприех от неговия начин на свирене, ми показа, че често пъти музиката може да има много голяма дълбочина, без това да означава да се промени техниката и изпълнението да е много сложно. Аз се опитвам и сега да постигна това - да не губя емоционалността, която има музиката и в същото време да има и дълбочина.

Имате серия от концерти един след друг, как запазвате тази емоция във всеки един от тях?

Не мислиш за тези неща. Ти влизаш в музиката в момента, в който започнеш да свириш. Няма как да контролираш всичките тези емоции. Това е като вятъра...

Доколко музиката, която правите, е талант, техника и състояние на духа?

Най-добрите музиканти са тези, които притежават всичко това. Понякога това е опита на цял един живот. Много от нещата, които откриваш и научаваш, се случват, когато си на турне. Откритията стават на сцената по време на шоуто. Така че това не е само от репетициите в стаята. Откритията и импровизациите в джаза са това: Един непрекъснат процес, в който намираш все нови и нови неща.

Разкажете ми малко за вашата китара.

Тази, която ще използвам за шоуто, е испанска. Има електрическа връзка с педал, който ми позволява да получавам различни звуци. Използвам много високо качество найлонови струни и е уникално, че тя има звученето на акустична китара, заради найлоновите струни и от друга страна звучи и като електрическа.

Какво самият вие обичате да слушате?

Аз обичам музиката на една световна група - казва се Орган. Харесвам музиката на пианиста Ралф Търнар. Той е пианист и композитор и свири от време на време с мен. Обичам и музиката на Роберто Басманти от Бразилия, но харесвам и Бийтълс. И то много! От много малък до сега.

Нищо не се е променило?

Не, това е важно да бъде казано, че музиката, която харесвах, като тийнейджър, слушам и сега. Децата, които сега са тийнейджъри, когато пораснат след много, много години, едва ли толкова ще са влюбени в музиката, която слушат сега.

Когато това дълго чакано интерю свърши, осъзнах, че въпросите и отговорите които си разменяхме с Ал Ди Меола са със същата скорост с която той свири. Може би, той диша в същия луд ритъм, а това няма как да те остави безразличен и да не те увлече.