Обявената цел на АСТА е борба с контрабандата, фалшифицирането на стоки и защита на авторските права. В Япония и Америка се подкрепя на най-високо ниво.
„Не е редно, когато друга страна позволява да се пиратстват нашите филми, музика и софтуер”, каза президентът на САЩ Барак Обама.
Опасенията са, че като резултат от споразумението тегленето на филми и музика от торентите например, ще стане равно на престъпление като фалшифицирането на маркова стока. А интернет доставчиците ще трябва да предоставят на правоносителите данните на потребителите, заподозрени като пирати.
„Не съдът, не държавата, в лицето своите структури и органи, а именно интернет доставчиците ще трябва да налагат правосъдието, като примерно преустановяват на някого достъпа до интернет”, коментира Димитър Ганчев, главен секретар на Интернет общество-България.
Преди дни България подписа споразумението, заедно с още 21 европейски държави. Министрите са одобрили присъединяването ни към АСТА през ноември миналата година, без дискусии. То обаче не е в сила, преди да бъде ратифицирано от Европейския парламент. Евродепутатите се очаква да гласуват за или против през юни.
„Всъщност нищо търговско няма вътре в него, основната му функция е да защитава интересите на Холивуд и на музикалната индустрия”, каза Димитър Ганчев.
Поддръжниците на АКТА успокояват, че споразумението е балансирано и в него няма нищо ново.
„Трябва да бъдем спокойни, че никой няма да ни следи и ни затваря достъпа до интернет, тъй като това не е предвидено в търговското споразумение”, уверява Албена Спасова, директор на Международна академия за обучение по кибер разследвания.
В интернет обаче все повече потребители се обявяват против АСТА. Подготвя се и протест като в Полша.
„Ние като граждани на едно съвременно общество, като защитници иновациите и креативността не трябва да се страхуваме от такива търговски споразумения или закон, чиято единствена цел е да защитават креативността и отварянето на нови работни места”, каза Албена Спасова.
В споразумението засега не се включват икономиките на Индия, Китай и Бразилия, които с всяка година топят преднината на европейците в областта на иновациите.
